Мениджър не се става в класната стая

Хората се учат само в процеса на работа, твърди един от най-големите световни специалисти по управление Хенри Минцберг в интервю специално за “Мениджър”

- Професор Минцберг, световни медии като CNN, The Economist и MIT Sloan Management Review ви определят като един от най-сериозните критици на MBA програмите. Каква е причината?

- Преди няколко години представих книгата си Managers Not MBAs ("Мениджъри, а не магистри по бизнес администрация"). В нея остро критикувам обучението по мениджмънт, включително и това на най-престижните училища в света. Основната ми идея е, че не може да се създаде мениджър в класната стая. Мениджмънтът е практика, а не наука или професия. Хората се учат единствено в процеса на работа. Само тези, които вече са мениджъри, могат да се научат как да станат по-добри. Най-ценен е собственият опит, както и споделеният опит с другите мениджъри. Преподаватели, които никога не са управлявали, не могат просто да превърнат учениците си в мениджъри с помощта на която и да е МВА програма.

- Как тогава си обяснявате нарастващия интерес към придобиването на МВА?

- Всичко е въпрос на пари. МВА програмите са вид бизнес, а когато има търсене, ще има и предлагане. Обърнете внимание какви средства отделят университетите за своите рекламни кампании. Големите компании, особено международните, консултантските и финансовите, наемат МВА възпитаници, защото това им осигурява допълнителен имидж. Но всъщност те ги наемат не като мениджъри, а като технократи или по-точно казано - като анализатори. Бизнес училищата осигуряват много добра аналитична подготовка. Често обаче новонаетите МВА служители се провалят в това да бъдат добри ръководители. Те предизвикват много повече проблеми, отколкото сами могат да решат.

- Какво според вас трябва да е съвременното бизнес образование?

- Ако посетите моя уебсайт www. mintzberg.org, ще откриете програмата IMPM. Това е международна магистърска програма по практически мениджмънт, която включва два основни елемента - самообучение и работа в екип. По време на обучението група действащи мениджъри от различни държави се срещат на различни места по света и работят заедно една или две седмици. След това се връщат обратно в страните, от които са дошли, за да продължат със самообучение. То пък представлява индивидуално разработена програма, по която всеки работи самостоятелно в своята компания. Обучението се провежда на всеки няколко месеца в продължение на две години.

- Къде е мястото на университета тогава?

- Когато ръководителите имат натрупан опит и се обучават взаимно, нямат нужда от университет. - Свидетели сме на постоянни и дори бих казал революционни промени в бизнеса, в обществото и дори в света като цяло.

- Смятате ли, че съвременните мениджмънт теории вече не работят? Изобщо има ли полза от книгите по управление, написани миналия век?

- Определено има полза от книгите, независимо кога са написани. Нормално е телевизиите, списанията и вестниците да твърдят, че има революционни промени, за да могат да увеличават аудиторията си. Много неща в САЩ изобщо не са се променили, а за Европа това важи в още по-голяма степен. Нека ви дам пример с автомобилите. Те, колкото и сериозен замърсител да са, както твърди Ал Гор във филма "Неудобната истина", това се знае от много години. В проблема за глобалното затопляне няма нищо ново, нищо революционно. Технологиите, върху които са базирани автомобилите, които всекидневно виждаме по улиците, са на повече от 130 години. Това, което искам да кажа, е, че някои неща се променят, а други не. Да, информационните технологии се развиват бързо, но много, много други неща си остават същите. В управлението на фирмите нищо не се е променило. Мениджърите преговарят, общуват, събират информация, вземат решения... Това са го правили години наред и ще продължават по същия начин.

- Кой оттук нататък ще е най-добрият учител на мениджърите?

- Най-добрият учител е този, който създава, а не преподава. Учебните казуси трябва да се заменят с истинските проблеми на мениджърите. Хората се обучават най-добре, когато учат един от друг.

- Кои ще са определящите качества на новия тип ръководители?

- В момента най-често срещаното качество е арогантността. Това наблюдавам както в Съединените щати, Канада и Европа, така и в Азия. Смятам, че всички ще живеем и работим по-добре, ако виждаме повече сдържаност и повече тактичност. Би било добре мениджърите да се вглеждат повече в себе си, вместо да копират от своите колеги или по-лошото - от учебниците. Едва ли има качества, които можем да наречем определящи. Всеки трябва да изучава себе си и да развива това, което притежава.

- Мислите ли, че мениджърите се създават, или просто се раждат такива?

- Определено смятам, че се раждат такива. От работата си могат да се научат само как да станат по-добри.

- Написали сте много книги и сте разработили не по-малко теории в областта на мениджмънта. Определят ви като гуру. Коя е любимата ви концепция, с която бихте искали да влезете в световните енциклопедии?

- За мен най-важното е интелигентното отношение към мениджмънта. Хората в бизнеса трябва да познават всички теории, за да могат да усвоят свой собствен стил на управление. Може би любимата ми концепция е за т.нар. развиваща се стратегия (emergent strategy). Според нея стратегията не е само планиране, а също така и научаване. Стратегията не просто трябва да се създаде и оповести, но тя трябва да се развива, като се опитват различни неща. На ИКЕА й е отнело петнадесет години, за да развие своя бизнес модел. А ако погледнете по-отблизо компанията, ще установите, че стратегията й продължава да се развива.

- Нашите читатели са предимно мениджъри и собственици на малки и средни фирми, какъв съвет бихте им дали, за да жънат по-големи успехи в работата си?

- Независимо дали става дума за българските мениджъри или за техни колеги където и да е по света, съветът ми е един: Нека всеки се учи от опита си и го споделя с другите. Поддържането на добри контакти в различни професионални общности е много важно за тях. В повечето случаи то не струва нищо, а е безценно.

Венцислав Савов за сп. "Мениджър"