Изкуственият интелект ще помете познатия свят. Бизнесът в следващите години ще трябва да се преобрази, както и обществата. 60% от работните места в развиващите се икономики ще бъдат засегнати от AI. Много професии ще изчезнат или ще се маргинализират. Ще се появят такива, за каквито не сме си и помисляли. Технологичните гиганти закриват печеливши звена, за да освободят всеки свободен долар за инвестиции в изкуствен интелект, защото само това ще има значение. В същото време AI базирани системи може да ни помогнат да направим исторически скок в науката, медицината, материалите, благосъстоянието на хората в мащаб, в който човечеството не може да си представи. В пропорции, за които сме чели само в научната фантастика.

Това са само част от фактите и твърденията на куп сериозни публични личности, които ни заливат в последните месеци. През това време останалите се забавляваме с генеративните чатботове, създаваме зрелищни, но не много полезни картинки, някои лъжат с домашните в училище и в университета, чуваме откъслечни истории за бизнеси, които май използват нещо от това на практика. А-ха и да направим скока, само че всъщност нещо ключово ни липсва.

Къде са чиповете?

Генеративният AI е програма, софтуер. От нов тип донякъде, да, но все пак е софтуер. А всеки такъв се нуждае от хардуер, върху който да работи. Когато става въпрос за огромни по мащаб изчисления за запитванията на едва ли не всеки човек и компания на земята, както ни обещават визионерите, дори не можем да си представим колко много хардуер ще ни е необходим. Най-вече високопроизводителни чипове, и то от определени типове. Толкова специфични, че 80% от пазара на такива в света се държат от една-единствена компания – Nvidia. Доминацията е най-видима в сферата на графичните процесори (GPU). Преди десетина години те бяха синоним на видеоигри. Днес са ключовата съставка на новия свят, управляван от AI – от нуждата от всякакви бързи изчисления през deep learning до рендирането на изображения и видео.

AI системите изискват достъп до огромни количества информация – липсите са равни на неефективност и ненадеждност. Междувременно напредъкът в машинното обучение трансформира огромни обеми от данни в реално познание и модели, използвани от безброй фирми и правителства и осигуряващи конкурентно предимство. При това предимство, което обещава да е толкова голямо, че да обезсмисли конкуренцията. Затова не само нациите, но и частни инвеститори – от стартиращи компании до корпорации, както и развойни организации, също полагат изключителни усилия, за да се сдобият с хардуера, необходим за захранване на техните продукти.

Заради пандемията, а преди това и заради манията по „копаенето“ на криптовалути в цял свят, чиповете не бяха стока в изобилие. Те не могат да се произвеждат навсякъде заради недостига на редки полезни изкопаеми. Геополитическият сблъсък по темата между САЩ и Китай е в разгара си. Огромното търсене в момента гарантира, че дългите опашки на изчакване ще станат норма.

Още преди месеци Сам Алтман, изпълнителният директор на OpenAI, предупреди, че за компанията е по-добре заявките в техния ChatGPT да не се увеличават, защото няма да могат да ги изпълняват. Един от директорите на Moody’s пък призна, че дори в индустрията никой не е могъл да прогнозира колко бързо или колко много ще се увеличи нуждата от чипове.

Един от привидно ясните индикатори е ръстът на пазарната капитализация на Nvidia, която добави към стойността си 1 трилион долара за първите 67 дни на 2024 г., което е ръст от 85%. Компанията за чипове на теория вече е по-скъпа от Amazon и Alphabet. Увеличението в печалбата им пък е в трицифрени проценти.

Геополитика на чиповете

Светът на чиповете е обвързан по много особен начин, при това глобално. Тайванският индустриален гигант TMSC е фактическият производител на повечето от днешните GPU, подходящи за работа на приложенията с изкуствен интелект. Това включва и тези по дизайн на Nvidia, която иначе е базирана в Санта Клара, Калифорния.

Китай обаче също продължава да разчита на чипове, произведени от TMSC, особено от Nvidia. Заради продължаващото напрежение и дългосрочните амбиции на Китай към Тайван, както и поради генералното икономическо съперничество, американското правителство използва всеки възможен лост за влияние, за да ограничи достъпа на Китай до технологии. Така Nvidia беше принудена да пусне няколко модела чипове, които са предназначени специално за китайския пазар, но са с ограничена изчислителна мощ, за да отговарят на американските регулации. Тестовете с клиенти в страната започнаха в края на февруари, но официален Китай не беше никак доволен от това развитие. Вместо това азиатската страна инвестира сериозно в разработването на свои технологии. Преди да бъдат наложени санкциите в края на 2022 г., Nvidia държеше със своите H100 и A100 модели около 90% от пазара на AI съвместими чипове в Китай. След това компании като Baidu, Tescent, Alibaba и Huawei опитаха да запълнят дупките. Особено интересна е ситуацията с Huawei, които пуснаха преди няколко месеца свой процесор, който се използва в последния им флагмански смартфон и е разработен по новаторска, 7-нанометрова технология. Журналистически разследвания показват, че в него са използвани технологии от американските компании Applied Materials и Lam Research въпреки ограниченията. Смята се, че възможностите му не са върхови, но все пак са отвъд границата на това, което американците искат да предоставят на китайския бизнес, откъдето вероятно ще бъде на разположение и на държавните звена.
H20, най-производителният от микропроцесорите на Nvidia, от тези, които ще се доставят в Китай, ще бъде позициониран ценово наравно с конкурентния продукт на Huawei. Масови доставки oт него обаче вероятно няма да започнат още половин година.

Във Вашингтон също далеч не са спокойни. Администрацията на Байдън работи извънредно не само за да се противопостави на китайския възход, но и да намали зависимостта от TMSC. През август 2022 г. американският президент подписа Закон за чиповете и науката (CHIPS and Science act, където CHIPS е съкращение от Creating Helpful Incentives to Produce Semiconductors). Той има за цел да „насърчи американските изследвания, развойната дейност и производството на полупроводници“ чрез предоставяне на 280 милиарда долара финансиране основно за научноизследователска и развойна дейност. През февруари администрацията на Байдън обяви, че ще „насочи 5 млрд. долара от този бюджет към ново обучително звено, за да насърчи участието на работната сила в полупроводниковата индустрия, доминирана от чуждестранни таланти“. Това е само началото на това, което предстои. Очаква се след дълъг период на обмисляне правителството да започне да отпуска още милиарди през следващите месеци предимно под формата на безвъзмездни средства за местни производители на чипове като Intel.

Покрай CHIPS Act още през 2022 г. се разигра голям политически скандал. Оказа се, че Пол Пелоси, съпруг на тогавашния говорител на Камарата на представителите Нанси Пелоси, е инвестирал няколко милиона в Nvidia малко преди да се приеме новата американска стратегия. Самата Пелоси пък направи изненадващо за много хора посещение в Тайван точно седмица преди подписването на закона. Демонстративността на този ход (тя се оказа най-високопоставеният американски представител, посетил островната държава в последните 25 години) бе приета като агресия от управляващите в Китай.

От милиарди към трилиони

В тази ситуация амбициозният Сам Алтман, изглежда, реши, че може сам да бъде спасителят (и потенциално господарят) на света. В края на януари чрез профила на OpenAI в Х той заяви, че „светът се нуждае от повече AI инфраструктура – фабричен капацитет, енергия, центрове за данни и т.н., – отколкото хората в момента планират да изградят“. Както и че изграждането на мащабна AI инфраструктура и устойчива верига за доставки е от решаващо значение за икономическата конкурентоспособност и OpenAI ще се опита да „помогне“.

Алтман и преди е имал идеи за инвестиции в хардуер, но този път сравнително бързо се разбра, че размахът на идеите му е, както никога преди. Публикация в Wall Street Journal разкри, че предприемачът смята да набере капитал между 5 и 7 трлн. долара за развитие на производствения капацитет на чипове за AI в глобален мащаб. Само за сравнение – световната Програма по прехраната на ООН беше обявила приблизителната сума от 6–7 млрд. долара на година, за да се създаде „глобална стабилност в изхранването“, т.е. да се преодолее световният глад. Нужните инвестиции в хардуерно обезпечаване на системите с изкуствен интелект според Алтман много грубо се равняват на бюджета на подобна имагинерна програма за 1000 години.

Разбира се, едва ли сумата за справяне със световния глад е толкова малка, а пък Сам едва ли ще намери инвестиция в такъв размер в сегашното състояние на света – 7 трлн. долара са 13 пъти годишният оборот на цялата индустрия за полупроводници в света и са горе-долу колкото БВП на Германия и Великобритания, взети заедно. Въпреки това потенциалните му партньори ни карат да се замислим. Още през февруари той посети Обединените арабски емирства, където се срещна с шейх Танун бин Зайед ал-Нахаян, който е „глобален съветник по сигурността“ на страната от 2016 г., а също така е изпълнителен директор и на фирмата за изкуствен интелект G42. Срещата, изглежда, е минала добре, защото Алтман бодро заяви, че ОАЕ може да стане място за изпитване на технологиите, включващи изкуствен интелект и „хъб за прагматични регулации“ в областта. Страната се стреми да се позиционира като сериозен играч в сферата, призна пред Bloomberg и Омар ал-Олама, който е министър по въпросите на изкуствения интелект в арабската държава. ОАЕ вече са привлекли 120 хил. технологични специалисти и смятат да се възползват от този ресурс. Освен споразумение с OpenAI G42 наскоро обяви сътрудничеството си с европейски фармацевтични гигант като AstraZeneca и сделка за 100 млн. долара с фирма от Силициевата долина за изграждане на „най-големия суперкомпютър в света“. Освен това представители на компанията дадоха да се разбере, че ще ограничат връзките си с Китай, очевидно с перспективата да работят със западния свят.

Завесите тепърва се вдигат

Съревнованието за осигуряване на изчислителна мощ няма да е само с тези участници. Традиционни производители на микропроцесори като Samsung, Intel и AMD (които държат по-голямата част от останалия пазар) също не стоят със скръстени ръце. Същото важи и за останалите технологични корпорации. Шефът на Softbank Масайоши Сон вече обяви 100-милиарден план за финансиране на компания, която ще се казва Izanagi – наречена на японско божество на Сътворението. SoftBank са мажоритарен собственик на друга знакова фирма от сектора – ARM. През 2022 г. опитът им да придобият Nvidia се провали.

Alphabet и Microsoft също гледат към свои чипове. Лично Марк Зукърбърг пусна видео обръщение, в което разказа за плановете на Meta да разполага на склад с 600 хил. чипа, еквивалентни на H100 до края на годината, като целта е да се изгради AGI. В картинката се появяват и различни стартъпи. Например в първата половина на март екип от корейски учени сензационни обяви, че е постигнал чип, който ползва много малко енергия – 625 пъти по-малко от A100 на Nvidia – и в същото време е 41 пъти по-малък. Някои наблюдатели изразиха скептицизъм по отношение на производителността, но енергоемкостта също е важна, защото потенциалният екологичен отпечатък и нужната енергия за толкова много нови центрове за данни вероятно ще се окажат страховити.

Сериозното икономическо и политическо противоборство ни кара да мислим, че световните лидери са убедени в решаващото значение на изхода от битката кой ще контролира чиповете. Тази надпревара обаче едва ли ще има един победител, защото зависи от много фактори, които не са изцяло под контрола на една или друга страна. А и е прекалено важна сфера, за да се допусне монопол.