Един от най-стратегическите морски пътища в света – Суецкият канал – се превърна в поле на разчистване на геополитически сметки и вече създаде каскаден ефект върху глобалната търговия.

Въпреки че в момента Суецкият канал не е затворен официално, то преминаването на търговски кораби през него е силно ограничено поради обстрели в Червено море от йеменските хути (понякога транскрибирани на български и като хуси). На практика те са шиитска въоръжена организация, подкрепяна от Иран. Използват дронове и балистични ракети, които се изстрелват от вътрешността на Йемен. Това усложнява значително решението с военни средства.

Причината за нападенията, които започнаха в края на 2023 г., е солидарност с „Хамас“ в конфликта им с Израел. През последните седмици обаче хутите разшириха обхвата. Техни цели станаха плавателни съдове на САЩ и Великобритания поради въздушни удари на двете страни по военни цели на организацията в Йемен. Към момента хутите са предприели над 30 атаки срещу кораби, пресичащи важния международен морски път.

Преминаването през канала остава много рисково, независимо че има постоянни патрули от военни кораби на САЩ, Великобритания, Франция и други страни. Огромна част от търговските кораби в момента го избягват и използват по-дългия маршрут до Европа през нос Добра Надежда (Южна Африка). Това води до увеличени транспортни разходи и емисии на парникови газове. Като цяло кризата оказва драматично въздействие върху световната търговия и веригите на доставки от момента на възникването ѝ.

Най-голямо е влиянието върху превозвачите на втечнен природен газ, които са преустановили изцяло транзита през региона, както и върху контейнерните превозвачи, голяма част от които вече пренасочиха своите кораби през нос Добра Надежда. 

Тази криза идва и като допълнение на съществуващите търговски предизвикателства – войната в Украйна и въздействието на изменението на климата върху Панамския канал, който работи с ограничен капацитет. Всички тези последствия създават допълнителни проблеми за потребителите и бизнеса в Европа и в частност в България.

Избягването на Червено море, съответно Суецкия канал, доведе до сериозен скок в цените на морския транспорт, особено осезаемо след 20.12.2023 г., когато кризата се задълбочи. Например цената за транспорт на 40 контейнера от Китай до Варна и Бургас се повиши от около 1700 долара в началото на декември до над 6500 долара през януари, което е увеличение от почти 4 пъти. Освен това заобикалянето на Африканския континент добавя около 30–35 дни към транзитното време до пристанищата, обслужващи България. Причина за бързото нарастване на навлата е и наближаването на китайската Нова година, защото повечето износители и вносители желаят да натоварят своите стоки преди започването на празниците. Все пак през последните седмици се забелязва охлаждане на пазара и лека корекция надолу на морските навла, защото въпреки кризата все още предлагането на морски транспорт е по-високо от търсенето в глобален план.

Рисковете за европейската и в частност българската икономика от кризата в Червено море са значителни и многостранни:

• Прекъсвания във веригата на доставки
• Много корабни линии се отклоняват от маршрута си през Червено море и Суецкия канал, има закъснения в доставките от Азия към Европа (и не само). Това се отразява на навременното снабдяване със стоки, включително критични суровини и компоненти, оказвайки влияние върху секторите на производството и търговията.
• Увеличени транспортни разходи и инфлационен натиск

По-дългите алтернативни маршрути увеличават разходите за гориво и заплати на екипажите, както и за застрахователни такси. Тези по-високи разходи неминуемо ще бъдат прехвърлени на потребителите чрез по-високи цени на стоките и по-висока инфлация. Това от своя страна може да доведе до още по-високи лихвени нива.

• Енергийни доставки и цени
• Вносът на втечнен природен газ (LNG) в Европа може да бъде нарушен. Около 13% от вноса на LNG в Европа минава през Червено море. Прекъсванията могат да доведат до енергиен недостиг или повишаване на цените на енергията.
• Икономическа нестабилност

Кризата може да влоши икономическата нестабилност в Европа, която и в момента се бори с предизвикателства като инфлация, последиците от пандемията и войната в Украйна. Това може да попречи на усилията за икономическо възстановяване. Кризата създава несигурност в търговията и инвестициите, което може да повлияе на бизнес планирането и икономическия растеж.

• Ефективност на алтернативните маршрути

Използването на по-дълги маршрути за корабоплаване може да повлияе на ефективността на търговията, оказвайки влияние върху цялостната динамика на търговията между Европа и Азия.

• Потенциал за ескалация

Ако ситуацията ескалира, това може да доведе до по-голямо геополитическо напрежение, което ще засегне не само търговията, но и международните отношения и динамиката на сигурността в региона.

Тази криза влияе силно негативно не само върху доставките от Азия до Европа, но и до много други региони в света, като например Източното крайбрежие и Средния запад на САЩ.

Към този момент ситуацията в Червено море остава критична и изключително динамична, бих казал, и непредвидима, защото решението на тази криза е изключително трудно в краткосрочен план. Очаква се ефектът от нея да се усеща дълго след нейното разрешаване.

Суецкият канал е изкуствен воден път на морското равнище в Египет, който свързва Средиземно море с Червено море през Суецкия провлак и разделя Африка и Азия. Каналът с дължина около 193 километра е ключов търговски път между Европа и Азия. Той играе изключително важна роля в световната търговия, като в момента през него минават приблизително 12–15% от нея, 40% от стоките от Азия за Европа и около 20% от транспорта с корабни контейнери в света. В допълнение, през Суец за 2022 г. са преминали повече от 22 хил. кораба. Това го прави важна артерия в мрежата на международното корабоплаване и търговия с критично стратегическо значение за свързването на пазарите и улесняването на движението на широка гама от стоки.

Преди сегашната криза в Червено море каналът е затварян два пъти за различни периоди от време:

1) Октомври 1956 г. – март 1957 г. по време на Суецката криза, когато Египет национализира Суецкия канал, собственост дотогава на френски и британски инвеститори.

2) 6 юни 1967 г. – юни 1975 г., след началото на Шестдневната война, водена между Израел и няколко арабски страни, включително Египет. Кайро затваря Суецкия канал през по-голямата част от израелската окупация на Синайския полуостров.