Геополитика БРОЙ /// Мениджър 08/23

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Митът за глобалния недостиг на пшеница

Противно на популярните мнения и прогнози, войната в Украйна не доведе до световен недостиг на пшеница. И въпреки че гладът в световен мащаб се увеличи през последните години, решенията на продоволствената криза трябва да се преборят с истинските причини

Автор:

Джаяти Гош

Снимки:

Getty Images

Митът за глобалния недостиг на пшеница

Противно на популярните мнения и прогнози, войната в Украйна не доведе до световен недостиг на пшеница. И въпреки че гладът в световен мащаб се увеличи през последните години, решенията на продоволствената криза трябва да се преборят с истинските причини

Митът за глобалния недостиг на пшеница
quotes

Растящите цени на храните и все по-честите и интензивни наводнения, суши и други екстремни метеорологични явления през последните години засилиха опасенията за възможен недостиг на зърно, който би се отразил пагубно върху най-бедните и уязвими групи от световното население. И макар изменението на климата да си остава най-сериозната заплаха за глобалната продоволствена сигурност в средносрочен и дългосрочен план, инвазията на Русия в Украйна често се посочва като непосредствената причина за задълбочаването на кризата с глада. Това обаче е фалшив сигнал.

Войната, разбира се, затрудни сериозно износа на пшеница както от Русия, така и от Украйна – две от водещи производителки в света, и наруши редица важни търговски маршрути и договорености. Доскоро Украйна и Русия реализираха една четвърт от световния износ на пшеница, така че политици и анализатори с готовност хвърлиха вината за скока на цените от началото на 2022 г. върху проблемите с доставките вследствие на конфликта.

След като глобалният индекс на цените на пшеницата се повиши с около 23% през месеците непосредствено след инвазията на Русия обаче, през юни 2022 г. цените започнаха да падат, за да се върнат на нивата си отпреди войната към декември същата година. Дори когато анализаторите все пак признаха този факт, приписаха положителната тенденция на успеха на Черноморската инициатива за зърно (BSGI) – споразумението, което вдигна руската блокада за износ на зърно от Украйна, подписано с подкрепата на ООН. Поне докато неотдавнашното решение на Русия да се оттегли от сделката не породи опасения относно потенциалния ефект върху световната търговия със зърно.

Тези страхове обаче се оказват погрешни по две причини. Първо, глобалното предлагане на пшеница (както общото произведено количество, така и търгуваното) се запази стабилно още от началото на войната в Украйна. Информационната система за селскостопанския пазар, администрирана от Организацията на ООН за прехрана и земеделие, включва данни от Международния съвет по зърното, въз основа на които се правят прогнози за предлагането, производството и използването и търговията със зърно. Между юли 2021 г. и юни 2022 г. – период, през който цените на пшеницата удариха пика си – световното производство нарасна с 5 млн. тона, докато търговските обеми се увеличиха с 3 млн. тона. За същия период запасите също отбелязаха лек ръст (с 3 млн. тона).

Най-показателното обаче е, че общото предлагане на пшеница (равно на производството плюс началните резерви в началото на периода) надвишава използваното количество с цели 275 млн. тона. Този излишък опровергава ширещия се мит за глобален недостиг. По същия начин се оценява, че глобалното предлагане е надвишило търсенето между юли 2022 г. и юни 2023 г., което е знак за трайна тенденция.

Втората причина за грешната интерпретация на тенденциите е, че правителствата и медиите са склонни да подчертават дефицитите в собствените си региони, като същевременно пренебрегват увеличаването на производството и търговията в други части на света. В действителност пшеница се произвежда по целия свят, така че недостигът в един регион може да бъде компенсиран от повишеното производство в друг.

Какво всъщност стои зад скока в цените на пшеницата?

За да отговорим на този въпрос, трябва да следваме посоката на парите. Световният пазар на зърно функционира като олигопол, в който четирите най-големи търговци на зърно – Archer-Daniels-Midland, Bunge (който наскоро се сля с Viterra), Cargill и Louis Dreyfus – контролират над 70% от пазара, а Glencore отговаря за още 10%.

В ранните етапи на войната в Украйна, особено между март и юни 2022 г., голямата четворка пожъна рекордни печалби и приходи. Годишните приходи на Cargill са се увеличили с 23% до 165 млрд. долара, докато тези на Louis Dreyfus са скочили с 80%. Тези ръстове на печалбите действително отразяват съответните скокове в цените, които обаче не са съобразени с динамиката на търсенето и предлагането на реалния пазар.

Освен това периодът между април и юни 2022 г. беше белязан от бурна активност на пазара на зърнени фючърси. Финансовите инвеститори, включително пенсионните фондове, задълбочиха излагането си на дълги позиции на пазара на пшенични фючърси в Париж – от 23% през май 2018 г. на 72% през април 2022 г. Десет хедж фонда, компютърно управлявани от пазарната инерция, са спечелили 1,9 млрд. долара в резултат на скока на цените на храните, предизвикан от инвазията на Русия в Украйна. Вместо да предотвратят или поне ограничат подобни финансови маневри, регулаторите в Съединените щати и в Европейския съюз позволиха на финансовите спекуланти да манипулират пазара необезпокоявани.

Изненадващо по-голямата част от износа на зърно от Украйна не достига до най-бедните страни в света. Всъщност 81% от 32,9 млн. метрични тона, изнесени в условията на все още действащата Черноморска инициатива за зърно, са отишли в страни с високи доходи и доходи над средните – предимно европейски страни като Испания, Италия и Холандия, както и в Китай и Турция. До страните с ниски доходи са достигнали едва 3% от изнесеното зърно от Украйна и 9% от пшеницата (повечето – в Бангладеш). Като се има предвид, че африканските страни – вносителки на храни, получиха само малка част от този износ, опасенията, че провалът на споразумението ще доведе до масов глад на континента, изглеждат силно преувеличени.

Черноморската инициатива за зърно по-скоро улеснява износа от Украйна – похвална цел сама по себе си, – но едва ли има значение за справянето с глада по света. В допълнение към руската блокада на морските ѝ пътища сухопътните маршрути на Украйна също са затруднени, този път и от ограниченията върху вноса, наложени от страни от Централна и Източна Европа като Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния, които искат да защитят затруднените местни производители от ценовата конкуренция на украинското зърно. Както обаче многократно е посочвано, Черноморската инициатива обслужва предимно интересите на гигантите в агробизнеса, търгуващи с украинско зърно, и финансистите, които ги подкрепят.

Макар глобалният глад да се увеличи през последните години, причината не е в недостига на зърно. Рязко намаляващият износ, спадащите приходи в чуждестранна валута, изтичането на капитали и по-високите разходи за обслужване на дълга ограничиха възможностите на много страни да внасят хранителни продукти.

За да се справим с тези предизвикателства, трябва да променим акцента на действията си. Вместо да раздават благотворително зърно, политиците трябва да смекчат уязвимостта на обеднелите държави към турбуленциите във валутния обмен и да предприемат мерки за подкрепа на вътрешното и регионалното производство на основни хранителни продукти. Все още можем да спечелим битката срещу глобалния глад, но само ако решим да се борим с истинските причини за сегашните ни проблеми.