Научете мозъка си на по-добри навици

„Ние сме това, което правим многократно. Съвършенството след това не е действие, а навик“. Има оживен дебат кой всъщност е казал това пръв, като повечето приписват тази реплика на Аристотел. Който и обаче да е нейният първоизточник, важното в случая е, че в нея има много истина. Тя обяснява защо толкова много успешни хора признават, че един от ключовите фактори за техния успех е способността да възприемат добри навици и да прогонват лошите.

Възможно ли е обаче да се обучите да възприемате само добри навици?

Изследване, публикувано от когнитивни невролози в Тринити Колидж в Дъблин, предполага, че има реален наръчник, който можете да използвате, за да се възползвате от естествения начин на работа на вашия мозък и да се отървете от лошите навици или да създадете по-добри.

„Навиците играят централна роля в нашето ежедневие – от приготвянето на първата чаша кафе сутрин до маршрута, по който отиваме на работа, и рутината, която следваме, за да се подготвим за сън“, казва ръководителят на изследването Ейке Буабанг.

По думите му разследването разкрива защо тези автоматизирани типове поведение са толкова мощни – и как можем да впрегнем механизмите на нашия мозък, за да ги промени.

В изследователския материал със заглавие „Leveraging cognitive neuroscience for making and breaking real-world habits“, публикуван в журнала Trends in Cognitive Sciences,  Буабанг и неговите колеги са се заели да обединят „десетилетия от лабораторни експерименти“ заедно с изследвания в реалния свят, за да разберат как навиците работят в човешкия мозък.

Най-лесният начин да го разберем, пишат те, е да си представим нашите мозъци като притежаващи два вида системи:

• система, базирана на „асоциации стимул-отговор (С–О)“. Това са неща, които се случват, когато се чувствате като на автопилот. Пример за това е скролването в социалните крежи на вашия смартфон.
• система, базирана на „очаквания (вярвания) за действие-резултат (Д–Р) и ценни резултати (цели).“ Тези системи водят до по-преднамерени действия, които можете да си представите като градивни елементи към желания резултат, като наример да приберете телефона си, за да можете да свършите работата преди някакъв краен срок.

В резултат на разглеждане на мозъчните системи през тази рамка става по-лесно да се разбере формирането на навици като функция на дисбаланс между тези два вида системи, пишат изследователите.

Това може да улесни възприемането на практики, които могат или (а) да изместят желаните навици с течение на времето от мозъчните системи за действие-резултат към мозъчните системи за стимул-отговор, или (б) да изместят лошите навици от тях.

Всичката тази научна теория може да звучи объркващо, така че нека да разгледаме практическите съвети. Част от това ще звучи познато, но опитът за разглеждането му чрез концепцията за два конкуриращи се типа мозъчни системи го прави по-разбираемо и полезно.

Например, изследователите описват няколко фактора, които могат да повлияят на баланса между двата типа мозъчни системи, умишлено или не:

• Повторение и утвърждаване. Имали ли сте баба и дядо като мен, които са настоявали да опитате нещо седем пъти, преди да можете да кажете дали ви харесва или не? Повторението може да има ефект на изместване на поведение към системите стимул-отговор, докато добавянето на награда към поведението прави по-вероятно то да бъде повторено.
• Извършване на умишлени промени в околната среда. „Коригирането на обкръжението ви може да помогне. Улесняването на достъпа до желаното поведение насърчава добрите навици, докато премахването на сигнали, които предизвикват нежелано поведение, пречи на лошите навици“, обясняват изследователите.
• Те посочват, че трябва „да знаете как да ангажирате собствената си ориентирана към целите система“, така че да можете да поставите навиците, които искате да възприемете, на автоматичен контрол. Класическият пример може да е слушането на подкаст или музика, о която наистина можете да се увлечете, докато тренирате; всеки избор изисква използване на решение действие-резултат, за да се измести поведението към по-обичайна асоциация стимул-отговор.

Разбира се, нищо от казаното дотук не е сребърен куршум, но това е полезно изследване, което прави цялата идея за умишлено формиране на навици (или унищожаване в случай на лоши навици) по-лесна за постигане.

Въпреки това дори изследователите признават, че нещата опират в известна степен до „опити и грешки“, свързани с адаптирането на този вид наръчник за всеки отделен човек.

„Ние всички сме различни. В зависимост от вашата невробиология може да има по-голям смисъл да се съсредоточите върху избягването на сигнали, които предизвикват нежелано поведение , отколкото върху намаляването на стреса“, обясни съавторът на изследването Клер Гилън, също от Тринити Колидж в Дъблин. „Работейки в синхрон с, вместо срещу, начина, по който мозъкът ни естествено формира навици, можем да създадем стратегии, които правят по-здравословния избор по-автоматичен както на индивидуално, така и на обществено ниво“, добави Гилън.

……………..

Бил Мърфи-младши, автор на 9 Smart Habits of People With Very High Emotional Intelligence, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев