Неочакваните ползи от стреса и тревожността

През изминалата година бяха публикувани множество материали, които обясняват голямото напускане на служители през пандемията с високите нива на стрес, безпокойство и прегаряне. Няма спор, че дългосрочният стрес вреди на здравето ви и пречи на взаимоотношенията ви с другите. Това обаче не означава, че стресът и тревожността носят само негативи. Ето няколко случая, в които те могат да ви бъдат от полза, дори и да не ги възприемате като позитиви в конкретния момент, когато ги изпитвате:

Бдителност в несигурни времена

Една от най-често срещаните причини човек да изпитва тревожност е несигурността. Както често изтъквам, мозъкът е машина за прогнозиране, която има за цел да ви помогне да разпознаете ситуацията, в която се намирате, за да можете да приложите знанията си към нея. В много случаи обаче не можете да предвидите какво ще се случи след това. Това може да се дължи на факта, че ситуацията е такава, каквато не сте срещали преди, или пък този контекст да ви е познато, но да имате малък или нулев контрол върху крайния резултат.

Ползата от тревожността в тези случаи е, че обръщате повече внимание на околната среда. Предполага се, че в нашата еволюционна история това е позволило на ранните хора да разпознават потенциални заплахи. Тези дни обаче повишава осведомеността за допълнителни фактори, които биха могли да помогнат да се предвиди какво ще се случи.

Например, може да обърнете повече внимание на клиент, когато не сте сигурни дали ще приеме ваше предложение. В резултат на този фокус може да забележите специфични за клиента неща, които да ви помогнат да разберете по-добре неговите нужди и искания.

Енергия за справяне с проблемите

Вероятно сте забелязали, че когато сте разтревожени за нещо, не можете да седите на едно място. Това се дължи на факта, че краткосрочният стрес и безпокойството са енергизиращи емоции. Те са начинът на вашето тяло да ви подготви за действие.

Макар че повечето проблеми в работата не изисква физическа сила, те изискват умствена енергия и време за адресиране на казуса. Приливът на мотивация, който малко безпокойство може да осигури, е от голяма полза в работата. Вашата енергичност може и да „зарази“ членовете на вашия екип и да ги направи по-ангажирани с работата.

Разбира се, при енергията е важно да бъде постигнат баланс. Недостигът на енергия, когато работите по проект, означава, че няма да свършите много работа. Твърде много енергия и вероятно ще имате проблеми с концентрацията. Ако установите, че стресът ви е донесъл твърде много енергия, отделете малко време за упражнения, разходка или медитация, за да се успокоите преди да започнете сериозна работа.

Руминация

Друг често срещан резултат от тревожността е т.нар „руминация“, която представлява един вид мисловно предъвкване или склонността на човек да отделя много време за размисли върху една или група от мисли, отново и отново. В дългосрочен план руминацията може да увеличи стреса и да се отрази негативно на вашата продуктивност.

Ако обаче по време на работа сте изправени пред някакъв сложен пъзел, тогава склонността ви да предъвквате детайлите на проекта може да работи във ваша полза. Позволете си да продължите да мислите по въпроса. Вместо обаче да го правите безцелно, започнете да си записвате това, което ви хрумне. Използвайте тези записки, за да насочвате и фокусирате мислите си, така че да можете внимателно да анализирате ситуацията. В рамките на този процес ще изпитвате известен стрес и безпокойство, но поне ще можете да използвате енергията си, за да постигнете напредък.

Въпреки това, ако не намерите решение на проблема, вероятно ще продължите да размишлявате върху него. В един момент ще откриете, че обикаляте в кръг. Това е моментът, в който руминацията вече не ви носи полза и трябва да фокусирате вниманието си върху някакъв друг въпрос.

.......................

Арт Маркман, когнитивен психолог и автор на книгата „Умното мислене“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев