Никога не е твърде късно за преоткриване

Никога не е твърде късно за преоткриване

Никога не е твърде късно за преоткриване

В живота на много от нас има моменти, в които чувстваме, че сме в безизходица. Може би сме загубили страстта си към това, което правим. Може би сме решили, че работата ни вече не ни удовлетворява и искаме нещо повече от нея. Може би просто искаме да сме различни.

Понякога тези моменти на яснота ни удрят, когато сме близо до някаква лична, а понякога просто водим разговор с някой, който е развълнуван от това, което прави, и си мислим: „Искам да почувствам това отново“. Въпреки че осъзнаваме своя потенциал, и знаем, че човекът, който сме днес, не е човекът, който бихме могли да бъдем в бъдеще, ние не правим нищо по въпроса.

Какво ни спира? Мислили ли сте над този въпрос? Всички имаме толкова много възможности да преосмислим кои сме. Да преосмислим начина, по който работим и какво предлагаме на света. И все пак не винаги се възползваме от тези възможности. Може да мислим, че не сме достатъчно квалифицирани или че някой ще ни разкрие. Може да се страхуваме от това, че ще липсва сигурността и приятелството в организацията, която познаваме. Можем да генерираме безброй извинения, които да ни спрат да предприемем действие.

Възрастта е един фактор, който може да ограничи способността на човек да възприеме промяната – било то поради неопитност или притеснение, че вече сте твърде стари. Може да имате остарели възгледи в съзнанието си относно подходящия момент за трансформация, прекъсване на кариерата, преквалификация или стартиране на бизнес.

Тъй като работещото население застарява и трудовият ни живот се разширява, струва си човек да придобие нова перспектива. Вашето предизвикателство е да прегледате внимателно какво специфично ви спира - подвеждащите предположения за това кои възможности са отворени за вас или колко добре ще функционирате в среда, която обикновено не е насочена към вашата възрастова група.

Самоограничаващото убеждение, което кара човек да се въздържа поради достигането на определена възраст, е негативен възглед, който може да спре растежа и развитието. Трансформацията може да е по-различна за представители на „бейби бум“ поколението, отколкото за тези на поколението Z, , но където и да сме, промяната е възможна. Има технически и практически инструменти и техники, които могат да подпомогнат за такава революция, но голяма част от способността ни за промяна е в нас.

Можем да си казваме:

  • Твърде късно е за промяна.
  • Трябва да остана там, където съм.
  • Никой на моята възраст няма да бъде взет на сериозно.
  • Изглеждам твърде стар, за да работя в областта на технологиите.

Повечето от нас ще имат тези мисли в даден момент и си струва да придобием навика да поставяме под съмнение възприятията си, като обмисляме дали има други тълкувания. Един от начините да направите това е чрез метод за самоанализ, наречен „Работата“, който е  разработен от Байрон Кейти. Тя предлага да зададем следните четири въпроса:

  1. Вярно ли е?
  2. Можете ли да знаете със сигурност, че е истина?
  3. Как реагирате, когато имате тази мисъл?
  4. Кой бихте били без тази мисъл?

Така че, ако приложим този модел към представата дали сте твърде стар, за да се преоткриете, или идеята, че сте твърде неопитен, за да прегърнете тази възможност, можем да се заемем с тези четири въпроса.

Вярно ли е

  • Какви доказателства имате, че вашата възраст ограничава изборите ви?
  • Какъв е резултатът от вашия опит и знания?
  • Кога са Ви казвали, че не можете да кандидатствате или да участвате в нещо поради вашата възрасти?
  • Кога са ви отхвърляли заради вашата възраст?
  • Това предположение ли е, или е интерпретация?

Можете ли да знаете със сигурност, че е истина?

  • Абсолютно сигурни ли сте относно това убеждение?
  • Възможно ли е да има друг начин за разглеждане на тези факти?
  • Могат ли вашите предположения и вярвания да бъдат оспорени?

Как реагирате, когато имате тази мисъл?

  • Какво е чувството да приемеш мисълта, че си твърде стар, за да опиташ да се преоктриеш?
  • Какво е емоционалното и поведенческото въздействие?
  • Как ви кара да гледате на себе си?

Кой бихте били без тази мисъл?

  • Как бихте се почувствали относно вашите избори и възможности, ако не се придържахте към тази мисъл?
  • Какви други възможности и интерпретации може да има?
  • Какво бихте били свободни да правите?

Прилагането на тези идеи към препятствията, които създавате в мислите си, може да ви помогне да се придвижите до мястото, към което се стремите, или най-малкото да ви позволи да стъпите по пътя към преоткриването. Не можем да направим нищо относно датата на нашето раждане, но можем да направим доста, за да повлияем на това как приемаме и създаваме възможности за себе си, независимо нашата възраст.

…………..

Сюзан Хан за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ