Ползите от времето, което прекарваме сами със себе си

През последните няколко години експертите бият тревога за това колко време хората прекарват сами.

Статистиката показва, че ние избираме да бъдем сами със себе си за по-голяма част от часовете, в които сме будни повече от всякога. Все повече от нас се хранят сами и пътуват сами, а процентът на живеещите сами почти се е удвоил през последните 50 години.

Тези тенденции съвпаднаха с декларацията на генералния хирург на САЩ от 2023 г. за епидемия от самота.

Самотата и изолацията са социални проблеми, които наистина изискват сериозно внимание, особено след като хроничните състояния на самота са свързани с лоши резултати като депресия и съкратена продължителност на живота.

Но има и друга страна на тази история, която заслужава да бъде разгледана по-отблизо. За някои хора преминаването към самота представлява желание за това, което изследователите наричат ​​„позитивна самота“ – състояние, което се свързва с благополучие, а не с неудовлетворение.

Като психолог, прекарах последното десетилетие в проучване защо хората обичат да бъдат сами, като също така прекарах доста време сам със себе си, така че съм дълбоко запознат с радостта от самотата. Моите констатации се присъединяват към множество други, които са документирали дълъг списък от ползи, идващи от избора ни да прекарваме време сами, вариращи от възможности да презаредим батериите си и да изпитаме личен растеж до отделяне на време за връзка с нашите емоции и нашата креативност.

Така че за мен има смисъл в това хората да искат да живеят сами, веднага щом финансовите им обстоятелства позволяват, и когато ги попитат защо предпочитат да вечерят сами, хората казват просто: „Искам повече време за себе си“.

Ето защо не съм изненадан, че национално проучване от 2024 г. установи, че 56% от американците смятат времето, прекарано в усамотение, за важно за тяхното психично здраве.

Ясно е, че в момента има желание и пазар за самота. Но защо тази страна на историята често се губи сред предупрежденията за социална изолация?

Подозирам, че е свързано с колективно безпокойство от самотата.

Стигмата на самотата

Това безпокойство произтича до голяма степен от възгледа на много култури за самотата. При този тип мислене желанието да бъдеш сам се възприема като неестествено и нездравословно, нещо, от което трябва да се съжаляваш или да се страхуваш, вместо да се цени или насърчава.

Това не е само мое собствено наблюдение. Проучване, публикувано през февруари 2025 г., установи, че новинарските заглавия в САЩ са 10 пъти по-склонни да представят самотата негативно, отколкото позитивно. Този тип пристрастия оформя вярванията на хората, като проучванията показват, че както възрастните, така и децата имат ясна преценка кога е – и което е важно, кога не е – приемливо връстниците им да бъдат сами.

Това има смисъл, като се има предвид, че американската култура поддържа екстровертността като идеал, ако не и като основа за това, което е нормално. Отличителните белези на екстравертността включват да бъдеш общителен и настоятелен, както и да изразяваш повече положителни емоции и да търсиш повече стимулация от противоположните личности - по-сдържаните и склонни към риск интроверти.

Но желанието за самота не е патологично и не е само за интровертите. Нито автоматично означава социална изолация и самотен живот. Всъщност данните не подкрепят напълно настоящите страхове от епидемия от самота – нещо, което наскоро признаха учени и журналисти.

С други думи, въпреки че хората наистина прекарват повече време сами, отколкото предишните поколения, не е ясно дали всъщност ставаме по-самотни. И въпреки нашите страхове за най-възрастните членове на нашето общество, изследванията показват, че по-възрастните хора са по-щастливи в самота, отколкото наративът за самотата би ни накарал да повярваме.

Социалните мрежи нарушават нашата самота

Ползите от самотата обаче не се появяват автоматично, когато си вземем почивка от социалния свят. Те пристигат, когато сме наистина сами – когато умишлено отделяме време и пространство, за да се свържем със себе си, а не когато сме сами на нашите устройства.

Моето изследване установи, че положителното въздействие на самотата върху благосъстоянието е много по-малко вероятно да се материализира, ако по-голямата част от времето, в което сме сами, прекарваме във взиране в екраните, особено когато пасивно превъртаме социалните мрежи.

Това е ситуацията, за която вярвам, че колективното безпокойство е напълно оправдано, особено фокусът върху младите възрастни, които все повече се отказват от социалното общуване лице в лице в полза на виртуалния живот и които могат да бъдат изправени пред значителен стрес в резултат на това.

Истинската самота насочва вниманието навътре. Време е да забавите темпото и да помислите. Време да правим каквото искаме, а не да угаждаме на някой друг. Време да бъдем емоционално достъпни за себе си, а не за другите. Когато прекарваме самотата си по тези начини, ползите се натрупват: Чувстваме се отпочинали и подмладени, придобиваме яснота и емоционален баланс, чувстваме се по-свободни и по-свързани със себе си.

Но ако сме пристрастени към заетостта, може да е трудно да забавим темпото. Ако сме свикнали да гледаме в екрана, може да ни е страшно да погледнем навътре в себе си. И ако нямаме уменията да приемем самотата като нормална и здравословна човешка потребност, тогава губим времето си сами, чувствайки се виновни или егоистични.

Значението на преформулирането на самотата

Стигматизирането на самотата може да бъде трудно да се промени. Въпреки това малък, но нарастващ брой изследвания показват, че е възможно и ефективно да преформулираме начина, по който мислим за самотата.

Например, гледането на самотата като полезно изживяване, а не като самотно изживяване, е доказано, че помага за облекчаване на негативните чувства от самотата, дори за участниците, които са били много самотни. Хората, които възприемат времето си сами като „пълно“, а не като „празно“, е по-вероятно да изживеят времето си сами като значимо, използвайки го за цели, ориентирани към растежа, като саморефлексия или духовна връзка.

Дори нещо толкова просто като лингвистична промяна – замяната на „изолацията“ с „времето за мен“ – кара хората да гледат на времето, прекарано сами, по-позитивно и вероятно влияе на начина, по който приятелите и семейството им гледат на него.

Вярно е, че ако нямаме общност от близки хора, към които да се върнем, след като сме сами, самотата може да доведе до социална изолация. Но също така е вярно, че прекаленото социално взаимодействие е натоварващо и то се отразява негативно на качеството на нашите взаимоотношения. Скорошното гравитационно привличане на страната към повече време насаме може частично да отразява желанието за повече баланс в живот, който е твърде натоварен, твърде планиран и твърде социален.

Точно както връзката с другите е от съществено значение за нашето благополучие, същото важи  и връзката със самите нас.

……………..

Вирджиния Томас за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев