Десничари или левичари ще управляват новия свят

Социалният антрополог Кирстен Бел излага теория, как цифровите технологии дават преднина на левичарите, но може би не за дълго

В света на компютрите, мобилните телефони, автоматичните врати, самоуправляващите се коли и устройствата с гласово управление (да не говорим за напълно виртуалната среда, предлагана от IT-компаниите), задаваме въпроса – какво роля играе доминацията на една или друга ръка?  Въпреки че тази характеристика е уникална за хората и нашите предци, проблемът е, че все още не разбираме напълно какво движи това господство. Особено като имате предвид, че нашите най-близки живи родственици -  приматите, не показват толкова стабилни предпочитания към ръцете си.

Важна част от историческото развитие на това предпочитание е, разбира се, технологията.

Факт е, че нашите най-близки предци хуманоидите са били предимно десничари. Това научихме от изследване на техните дейности за оцеляване при разкрити останки. Всъщност изглежда, че самото използване на оръдията на труда отчасти е станало движеща сила, която определя коя да е доминиращата ръка. Проучванията при примати показват, че с използването на оръдия на труда, особено тези, изискващи прецизно захващане,  вече става по устойчиво предпочитанието на коя да е ръката. Има основателна причина да се смята, че фиксацията върху дясната ръка е станала при неандерталците, както се вижда от асиметриии при техните скелетни останки.

Въпреки това, въпреки насищането на сегашния начин на живот с технологии, чийто характер се е променил радикално през последните 50 години, е оказало малък ефект върху предпочитаната дясна ръка. Ако хората бъдат попитани коя ръка е доминираща, повечето ще посочат тази, с която пишат. Проблемът е, че това е много слаб показател, особено като вземете предвид културните предразсъдаци по отношение на лявата ръка и преобладаващата практиката на писане по света. Този проблем се изостря от факта, че основният индикатор за доминиращата ръка е дейност. А напоследък това става чрез чрез дейности, с които преобладавощо количество от хората сега не се занимават.

Въпреки че научните методи за определяне на доминиращата ръка са по-сложни, съвременният стандарт е модифицирана версия на „Единбургското допитване“ за доминиращите ръце. То е разработено през 1971 г. от шотландския експериментален психолог Ричард Чарлз Олдфийлд. Оригиналната версия оценява десничарство или левичарство при участниците въз основа на това коя ръка използват за 20 дейности - писане, рисуване, хвърляне, използване на ножици, ресане, миене на зъби, използване на ножове без вилица, държане на лъжици, чукове, отвертки, тенис ракета, бухалка за крикет, стикове за голф, метене, запалване на кибрит, отваряне на кутия, раздаване на карти и вдяване на конец в игла.

Може би през 1971 г. този списък е имал смисъл, но не за представители на всички нации.

Половин век по-късно, нещата обуслвени от някогашните културни традиции, изчезнаха от списъка. Сред активностите, изброени в него обаче, практически няма дейности, които извършваме вескидневно, освен използването на четка за зъби и прибори за ханене. Вместо това много от най-честите ни дейности днес изискват използването на двете ръце.

Може би основното изключение от споменатите в списъка е компютърната мишка. Но както всеки левичар знае, ръката, използвана за управлението й е лош показател за левичарство, защото много от нас са се научили да го правят с дясната ръка. И аз от своя страна, въпреки че според Единбургския въпросник, имам доминираща лява ръка - предпочитам мишка с дясна ръка. Приината е че на първите компютри, които използвах в края на 80-те години, тя беше конфигурирана по този начин от самото начало. Всъщност мисля, че в днешния дигитален свят левичарите имат очевидно предимство, защото трябваше да развием финната моторика на двигателните си умения при недоминиращата ръка. В противовес ще предложа - опитайте да отворите консерва с лявата си ръка с обикновена отварачка за консерви и ще видите какво имам предвид.

Предимството на лявата ръка е подсилено дори от самата QWERTY- клавиатура. Оформлението ѝ, въпреки повсеместното ѝ разпространение, е доста неудобно - има повече букви от лявата страна, отколкото от дясната. Тоест 57 процента от текста е набран на ръка, което не е основното за по-голямата част от хората. И това беше една от ключовите точки при критиката ѝ от Август Дворак. Той създаде клавиатурата „Dvorak“ като основен конкурент на QWERTY0-клавиатурата. Разпространението на последната, въпреки неудобството за мнозинството, е добър пример за необратимостта на веднъж въведените стандарти. Според Иън Нойс, експерт по ергономия в университета в Бристол, запазването на функционална, макар и неоптимална клавиатура, се оказа по-евтино и по-лесно от преквалифицирането на хора, които вече са свикнали с нейните с функции.

Като се има предвид съвместната еволюция на технологиите и доминиращата ръка,

има смисъл, че с развитието на технологиите, доминацията също ще се промени.

Това не означава, че нашата биологична склонност да сме десничари непременно ще изчезне или че левичарството ще стане по-често срещано в бъдеще. Не - прогнозирам, че културните модели, които пречат на развитието на лявата ръка, ще изчезнат - и хората с функционална двусмисленост на ръцете ще управляват света. Френският социолог Робърт Херц отбеляза преди повече от век, че „няма нужда да отричаме съществуването на органични тенденции към асиметрия; но имплицитното предразположение към дясна ръка, което очевидно е често срещано сред цялата човешка раса, не би било достатъчно, за да причини абсолютното преобладаване на дясната ръка, ако не беше подсилено и не фиксирано от влияния, външни за организма.

Развитието на цифровите технологии предполага, че Херц очевидно е бил прав. Например, проучване на писане с една ръка сред десничари установи, че тези, които предпочитат да използват лявата си ръка за писане (вероятно защото искат да държат телефона в раотната си и вскидневна среда), го правят също толкова сръчно, колкото тези, които използват дясна ръка. Както левичарите, така и десняците изглежда стават по-умели в използването на недоминиращата си ръка, когато са мотивирани да го направят. Това изглежда осигурява цифровата технология с безпристрастността си към природните асиметричности.

Изглежда очевидно, че дигиталните технологии, които

все повече изискват фини двигателни умения и на двете ръце, влияят върху способността за тяхното управление.

Със сигурност са необходими допълнителни изследвания, но основните въпроси при тях са  - до каква степен и в каква посока. И макар да предричам, че бъдещето принадлежи на многофункционалните десняци, междувременно ние, левичарите, с радост можем да научим, че с глобалното господство на явления като QWERTY-клавиатурата и нашите отлични двигателни умения в недоминиращата ръка, поне за известно време, най-накрая ще можем и ние да сме десни сред всички десничари.

Източник: Wired