Психолог: Мързелът не съществува!

„Знам какво трябва да направя, за да постигна целите си, но без значение колко си напомням, не го правя! Сигурно съм мързелив/а.”

Ако можеше да пускам по стотинка всеки път, когато чуя това обяснение от някой пациент... Но ето изненадващото нещо, в което се убедих: Мързелът е мит!

Това пише психологът Лора Милър в статия за Psychology Today. Ето какви са нейните изводи:

„Мързел“ е често употребявана критика, която по никакъв начин не ни помага да разберем защо някой не полага нужните усилия, за да направи това, което иска, или това, което се очаква от него.

Ако отделим време да проучим какво стои зад протакането и отбягването, ще открием цял набор от по-сложни проблеми.

1. Страх от провал. Много хора сами си пречат, отлагайки преследването на цели, например да си намерят по-добра работа, защото имат прекалено ниска себеоценка. Те се страхуват, че ако положат усилие, истинската им неадекватност ще се разкрие, а това би било опустошително. Затова предпочитат да не опитват. Всички познаваме тази стратегия.

2. Страх от успеха. Това братовчед на страха от провал е съвсем истински: Много хора несъзнателно се притесняват, че ще постигнат успех за сметка на някой друг. Те се стремят да избегнат потенциалния конфликт, като не се придвижват напред.

Представете си например жена, омъжена за традиционалист, която получава повишение и започва да печели много повече от него. Или човек, който произхожда от семейство на алкохолици и решава да стане трезвеник. Тези цели изглеждат страхотно на пръв поглед, но напрежението във взаимоотношенията може да е стресиращо за много хора.

3. Нужда от грижи. Всички искаме някой да се грижи за нас. Но има хора, които не знаят как да изразят желанието си директно и започват да се държат като безполезни, за да накарат другите да правят нещата вместо тях. Да кажем, не умеете да си изгладите ризата, а сте поканени на сватба. Все някой от близките ви ще го направи вместо вас, е, и разбира се, няма да пропусне да отбележи пословичния ви мързел. И въпреки мърморенето, ще се почувствате обгрижван, без да се налага да признавате директно, че се нуждаете от това. Недостатъкът на тази тактика е, че ако я използвате прекалено много, това може да вбеси околните, които могат да се почувстват под натиск, или самите те да имат нужда от малко грижи.

4. Страх от очаквания. Хората, които „си поставят летвата ниско“ често го правят, за да попречат на другите да имат високи очаквания. Една от пациентките ми рядко правеше планове и си беше изградила образ на „мързелива“, тъй че другите да планират вместо нея. Следователно тя имаше свободата да се появи или не, когато й скимне. Така тя избягваше всякакъв ангажимент, а хората около нея ставаха уязвими, като й осигуряваха безгрижно отношение.

5. Пасивно-агресивно общуване. Страхът от конфликти е дълбоко заложен в много от нас. Притесняваме се, че директният израз на нашето раздразнение ще нарани и ще разруши отношенията. Хората, които избягват конфликтите, често крият дълбоко недоволствата си. Повечето пъти ги изразяват индиректно чрез „мързел“, разтакавайки се по начин, който може да подразни околните.

Когато една пациентка се чувстваше пренебрегната от съпруга си, тя започваше по-рядко да готви и още по-рядко да изпитва нужда от секс. Тя смяташе, че просто „я мързи“. Но това обяснение скриваше от нея по-големия проблем за липсата на удовлетворение и несъзнателното й желание да го накара да се почувства също толкова пренебрегнат, колкото и тя.

6. Нужда от релаксация. Много хора погрешно предполагат, че винаги трябва да действат на пълна пара и се обвиняват, че са „мързеливи“, когато тялото и умът им изключат в знак на протест. Нашата култура възлага прекалено много на продуктивността и неуморния труд. Истината е, че всеки има нужда от време, за да се отпусне и възстанови.

7. Депресия. Най-честите симптоми на депресията включват липса на мотивация, умора, анхедония (липса на удоволствие от неща, които човек е харесвал в миналото). Критикувайки се заради „мързела“ си, човек може да пропусне някои от признаците на депресията, сигнализиращи, че има нужда от лечение.

Хората, които страдат от депресия, обикновено се чувстват блокирани. Гневът, който изпитват към себе си заради състоянието си, влошава депресията. Самообвиненията в „мързел“ са често срещани сред хората, които страдат от депресия.

Ако мислите, че сте мързеливи, опитайте се да разгледате поведението си като за симптом на някой от изброените проблеми, отколкото като проблем сам по себе си. 

Колкото повече научавате за мотивацията си, толкова повече ще можете сами да се справите със себе си. Възможно ли е да направите това, което избягвате, по-управляемо? Има ли някой, от когото можете да потърсите помощ?

И преди всичко, спрете да се критикувате, че сте „мързеливи“.  Хората, които гледат на себе си по този начин, обикновено се чувстват притиснати от собственото си поведение. Осъзнаването на по-дълбоките причини може да бъде изключително освобождаващо.

Източник: obekti.bg