Време е за пазар на таланти

Защо талантът да не е в списъкът ви за пазаруване, ако компанията ви има достатъчно капитал? Американските компании са готови да харчат отново. Сделките по сливания и придобивания растат, което означава, че има подобрение в икономиката. Много лошо е обаче, че те не използват капитала си, за да купят най-добрите таланти на пазара. Много компании продължават да смятат, че да седят върху пари е по-добре, отколкото да разполагат с интелект.

Това е една голяма пропусната възможност. Ако уменията и компетенциите на служителите са гориво за индустриална икономика, те са платина и диаманти за икономиката на знанието. Дългогодишни проучвания на най-успешните компании в света показват, че инвестициите в талант са критичен елемент за високата производителност, имайки предвид забавения растеж и растящата конкуренция. Инвестициите в служителите изграждат по-добър и по-мащабен бизнес. Проблемът е, че повечето организации все още гледат на персонала през призмата на индустриалната ера. Реалността е, че повечето бизнес лидери възприемат служителите си като източник на разходи.

Отделете място за мечтателите в бизнеса си. Може да ви звучи несериозно, но тези хора имат визионерско мислене. Те хващат вълната на новото време и са способни да я претворят в успешен бизнес модел, ако имат подходящите условия. Sony например даде достатъчно простор за работа на инженера Кен Кутараджи, който създаде PlayStation.

Топ компаниите проправят "бизнес пътеки", които гарантират, че бизнесът работи като часовни , като умело управляват целия му жизнен цикъл чрез талантите си. Не се нуждаете от свободни работни места, за да оправдаете наемането на таланти в компанията си. Добре е да имате от тях и на горните, и на долните етажи в бизнеса си. Когато Марк Зукерберг стартира Facebook той не се опитваше да купи продукти, а да привлече таланти. Брет Тейлър например, който измисли продукта на социалната мрежа FriendFeed е бивша звезда от Google.

Добрите играчи в бизнеса знаят, че техниката или материалната база може да остаряват, но хората остават.

Пол Нюнс и Тим Брийм за Harvard Business Review