Вярвайте на подсъзнанието си!

Време е да започнем да се доверяваме на подсъзнанието си. Повечето от нас от време на време усещат боцването на интуицията и или действат по сигнала й, или не. Когато не го направим, после обикновено съжаляваме. Само ако бях заложил заплатата си на червено, както ми казваше интуицията!

Добре, недейте да залагате големи суми заради вътрешно усещане, освен ако не можете да си позволите да ги загубите.

Трябва обаче да слушате несъзнавания си ум. Всъщност едно ново проучване, публикувано в сп. Psychological Science, показва, че несъзнаваният ни ум е по-способен, отколкото предполагаме – и е особено полезен за хората, които често говорят пред публика.

Оказва се, че мозъкът ни – онази част, която не участва в съзнателните разсъждения – е в състояние да сканира тълпата за около една пета от секундата и да разбере в каква посока гледат хората. На какво обръщат внимание, от какво се интересуват. Само за половин секунда можем да разберем основните емоции на хората, които стоят пред нас. Можем и да оценим съотношението на мъжете и жените в аудиторията изключително ефективно. Дори сме в състояние да оценим колко са едри средно нашите слушатели.

Една пета от секундата е твърде кратко време, за да огледаме всички лица, затова умът притежава способността да възприема тълпата като цяло. Учените наричат това „общо кодиране“, което на прост език означава „да разбереш какво се кани да направи групата“.

Да речем, че се каните да държите реч и искате да знаете дали публиката ви обръща внимание. Можете да определите това за една пета от секундата, защото фактът, че някой ви гледа, е отличен индикатор за това дали хората внимават в това, което ще кажете.

Ако искате да знаете как карате публиката да се чувства с думите си, ви е необходимо малко по-дълго време – половин секунда.

Друго проучване показва, че можем да направим пауза от до 6 секунди, преди публиката да реши, че нещо не е наред. Затова имате достатъчно време да огледате тълпата, да пийнете вода или да попитате „Има ли някакви въпроси?“, преди някой да се разтревожи какво става.

Много публични говорители не спират да приказват и да се мъчат да запълват паузите, защото се боят, че публиката ще спре да ги слуша. Всъщност е вярно точно обратното. Тишината позволява на хората да освежат способността си да се съсредоточават и да слушат.

Известно е колко е важно да правите паузи, докато говорите. Сега имате и още една причина. Поспирайте, за да позволите на несъзнавания си ум да ви захрани с информацията, която е събрал.

Това жизненоважно предимство може също да ви позволи да префокусирате речта си, ако усетите, че публиката не ви разбира, или да дадете възможност за задаване на въпроси, ако забележите, че има объркване около нещо сложно, което сте казали. Бързото „сканиране“ на аудиторията може също да ви донесе инжекция от самочувствие, когато видите, че хората са доволни и изпращат към вас топлите лъчи на своето внимание.

Има и още една, по-мрачна причина да слушате несъзнавания си ум.

Когато не го контролирате съзнателно, той може да поеме контрола вместо вас. Позволявате на модели и опит от миналото да диктуват действията ви в настоящето. Подобно на атлет, който тренира за голямо състезание и открива, че от време на време се отклонява от пътеката и маха хаотично с ръце, само защото е правил същото като дете, когато е бягал от нещо страшно.

Ако се състезавате на местно първенство, такова странно поведение може и да не привлече внимание. Ако отидете на Олимпийските игри обаче, то ще бъде от огромно значение. В онези редки случаи, когато една стотна от секундата е разликата между победата и загубата, всичко е важно – особено подсъзнанието.

Същото важи и за говоренето пред публика. Когато залозите са ниски, можете да си позволите доста. С издигането си в кариерата обаче подсъзнателната ви враждебност към определен тип хора или навика ви да мързелувате, или представата ви, че хората са длъжни да ви четат мислите, ще започнат да навреждат на способността ви да си вършите работата.

Доверете се на подсъзнанието си. Опознайте го. То може да ви помогне много. А ако го игнорирате – да ви подхлъзне. Когато вършите нещо важно, се нуждаете от целия си ум, който да работи за вас – не само една малка негова част!

По материали от RealBusiness