Емоциите са заразни

Сгънах моя велосипед и го вкарах във фоайето на офис сградата в центъра на Манхатън. Охраната погледна към мен, направи гримаса, след това погледна отново и изръмжа нещо неразгадаемо.

"Извинете?" - попитах аз.

Той въздъхна шумно и не каза нищо. След това отсече: "Вие не може да влезете с това тук."

Вече бях в паника, защото бях закъснял. И друг път съм си имал работа с  охранители, които не позволяват да се вкарват велосипеди в поверените им сгради, но този говореше със студен, надменен тон.

Опитах се да остана спокоен и вежлив. Показах му, колко малък е велосипеда, когато е сгънат. Казах му, че мога да го събера дори в чанта.

Накрая, след като се позовах на закона за достъп на велосипеди в офис сгради, който изисква сградите в Ню Йорк да имат товарни асансьори, той ме пусне вътре.

Стигнах до товарния асансьор и се усмихнах на оператора, който се шегуваше с няколко строителни работника. Той ме погледна, после се обърна към приятелите си и продължи да си говори. Чаках, изпаднал в неловка ситуация, продължение на няколко минути и накрая го попитах дали ще ме закара до 19-ия етаж. Той каза нещо грубо по мой адрес на приятелите си и ме натика в една малка клетка.

„Опитайте с натискане на бутона“ - кресна той. Видях бутона, натиснах го и асансьора тръгна. След това, сякаш с магическа пръчка, сутринта ми се промени.

"Здравейте! Вие трябва да бъдете Питър. Добре дошли!"-  Лиза, рецепционистката ми се усмихна и отвори вратата. И тогава погледна притеснено. "Защо идвате с товарния асансьор?"

Обясних и тя се намръщи. "Толкова съжалявам, това е ужасно! Позволете ми да взема велосепеда ви."

Бих могъл да извикам от щастие. За една секунда, Лиза обърна емоциите ми - от негативна спирала на гняв, разочарование и отчаяние на положителна спирала на облекчение, благодарност и щастие.

И тогава разбрах: Ние всички имаме супер сили. Ние можем да накараме хората да се чувстват добре или зле. Това става толкова просто - с жест, израз, дума или тон на гласа. Но чакайте. Мога ли наистина да обвиня вас за лошото си настроение? Не е ли всеки човек отговорен за собственото си настроение?

Ето какво знаем: Подобно на обикновена настинка, емоциите са заразни. Каролин Бартел от Нюйоркския университет и Ричард Сааведра от Университета на Мичиган са изследвали 70 работни групи в различни индустрии и са установили, че хората, които работят заедно, споделят настроенията си, добри и лоши. 

Това е особено важно да се разбере от хората на властови позиции, защото лидери, повече от всеки друг разпространяват настроението. Ако някога сте работили в офис, знаете го от собствен опит. Ако шефът е в лошо настроение, конфликтите се увеличават. Ако той е в добро настроение, хората общуват с лекота.

Означава ли това, че ние сме мрачни по вина на човека, който се блъсна в нас в метрото и не ни се извини? Погледнато по този начин: ако успеете да хванете настинка, от някого, означава ли това, че можете да отидете наоколо и да заразите всички останали? Може да бъдете в състояние да обвините за вашето настроение някой друг, но все още сте отговорни за това, което преминава към другите.

Без значение в колко лошо настроение съм, аз открих, че е доста лесно да се отнасяме към другите с доброта. И, че винаги има положителен ефект върху хората около мен, които пък ми отвръщат със същото. И готово, настроението ми се променя към по-добро.

Когато Лиза ме заведе в офиса на клиента ми, аз му казах колко ужасна сутрин съм имал и колко възхитителна е неговата рецепционистка. Той отговори с една история. Веднъж, когато Лиза била болна и не можела да дойде на работа, тих и сдържан човек, на име Франк, поел временно работата й.

Той обаче не притежавал слънчевата природа на Лиза. Както всяка сутрин, съвестно приел редица пратки и телефонни обаждания. И изведнъж си спмонли доброто настроение на Лиза, което му липсвало. Това било достатъчно да го вдъхнови. Не след дълго Франк изпратил мейл до всички в офиса: „Пицаааааааааа за обяд, надявам се, че всички ще имат един прекрасен ден!!!“

Питър Брегман за Haravrd Business Review