Световният икономически форум: Кризата с разходите за живот е най-големият световен риск в момента

Кризата с разходите за живот вследствие на инфлацията, влошена от войната в Украйна и постпандемичното отваряне на икономиката, е най-големият риск през идните две години. Това се посочва в проучване на Световния икономически форум, цитиран от Франс прес.

Този риск, който създава значително напрежение в многобройни региони на света, тласкайки милиони хора към крайна бедност и същевременно засилващ социалното напрежение, надвишава последиците от природните бедствия и екстремни природни явления, определяни като най-големия дългосрочен риск.

"Геоикономическите конфликти и напрежение предизвикаха серия от дълбоко свързани помежду си планетарни рискове", сочи комюнике по повод публикуването на доклада за рисковете по света през 2023 година на Световния икономически форум, предава БТА. Това проучване се провежда сред 1200 експерти и политици и бе публикувано днес. 

Тези рискове включват "натиск върху доставките на електроенергия и хранителни стоки, който ще продължи през идните две години и сериозно задълбочаване на кризата с разходите за живот и дълговите задължения" заради скока в цените на електроенергията и лихвите, според комюникето.

Те "вредят на усилията за борба с други дългосрочни заплахи, най-вече климатичните промени и изчезването на биоразнообразието", сочи мнението на анкетираните. Това проучване се публикува пет дни преди началото на голямата годишна среща на Световния икономически форум, което ще се проведе в швейцарския курорт Давос от 16 до 20 януари.

Докладът, изготвен в партньорство с консултантската компания за застраховане и управление на риска "Марш Макленън" (Marsh McLennan) и швейцарската застрахователна компания "Цюрих иншуранс груп" (Zurich Insurance Group), призовава за бързи съвместни действия в глобален план с оглед на "все по-малкото прозорци за действие".

"Световната пандемия и войната в Европа изведоха на пръв план кризите с електроенергията, инфлацията, храненето и безопасността", сочи комюникето, което подчертава и риска от "поляризация на обществата заради дезинформация и недостоверна информация и заради геоикономическите войни".

"Освен ако светът не започне да си сътрудничи ефективно при приспособяването към климатичните промени, то идните 10 години ще донесат по-голямо глобално затопляне и екологична катастрофа", се посочва в текста на проучването.

Паралелно с това кризите, свързани с геополитическите конфликти между отделните страни, "заплашват да създадат безпрецедентни по мащаба си бедствия, тъй като изчезват инвестиции в здравеопазването, образованието и икономическото развитие, което още повече подкопава социалното сближаване".

„Икономическите последици от COVID-19 и войната в Украйна доведоха до рязко нарастваща инфлация, бързо затягане  на паричните политики и започнаха ера на нисък растеж и ниски инвестиции. Правителствата и централните банки могат да се сблъскат с упорит инфлационен натиск през следващите две години, не на последно място като се има предвид потенциалът за продължителна война в Украйна, продължаващите затруднения от пандемията и икономическата война, стимулираща отделянето на веригата за доставки“, пишат авторите.

„Глобалната икономическа фрагментация, геополитическото напрежение и по-нестабилното преструктуриране могат да допринесат за широко разпространени дългови проблеми през следващите 10 години. Дори ако някои икономики претърпят по-меко от очакваното икономическо кацане, краят на ерата на ниските лихвени проценти ще има значителни последици за правителствата, бизнеса и хората“, добавят те.

Една от ръководителките на Световния икономически форум Саадия Захиди заяви днес на пресконференция в Лондон, че анкетираните експерти и високопоставени лица са изразили мнение, че традиционните конфликти са се превърнали в по-малък риск в сравнение с геоикономическите (санкции, търговски бариери) или информационните войни.