30 цитата от Антъни Хопкинс

Той е суперталант. Добър ученик на сър Лорънс Оливие. Човекът, който изигра образа на най-зловещия злодей в киноисторията – канибалът доктор Ханибал Лектър.

76-годишният уелски актьор сър Антъни Хопкис се радва на световна слава, спечелена освен с дарбата му да играе в театъра и киното и с упорит труд и самодисциплина да наизустява репликите до последната точна дума. Неговите впечатления от света на филмовото изкуство, познанствата му от дългогодишния му престой в професията и отношението му към актьорското майсторство и холивудската киноиндустрия, го правят неповторим.

С признание към успехите му, днес ви представяме 30 негови цитата, които разкриват повече за личността му.

...........

„Бях мързелив в училище. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина лош ученик. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво правя там. Затова станах актьор.”

„Веднъж попитах един йезуитски свещеник коя е най-добрата кратка молитва, която той знае, и той каза „Майната му”. В смисъл „Майната му, всичко е в Божиите ръце”.

„Уелският народ има талант да играе, какъвто не се намира у англичаните. На англичаните им липсва сърце.”

„Да върви по дяволите този глупав шоубизнес, този абсурден шоубизнес, тази пълна загуба на време. Обръщам се назад и виждам само пустош. Всичките тези години, прекарани в изкуствена среда. Всичко беше фалшиво.” – декември 1998 г.

„Америка беше много щедра към мен, великодушна всъщност. Помислих си, че ще е добре да й дам нещо в замяна. Беше решение на сърцето.” – за американското му гражданство от  2000 г.

„Наистина бях в нещо като продължително "киселинно" пътуване. Видях разни неща и имах квазирелигиозни преживявания. По едно време си мислех, че съм Йоан Кръстител и че говоря на морето в Малибу и то ми отговаря. Бях странен” – за времето, когато бил алкохолик и прекарвал дните си в пиене на мексиканска текила.

„Мисля, че би бил много интересна личност, с която да обядваш, стига ти да не си обядът” – за най-известния му филмов образ д-р Ханибал Лектър.

„Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите.”

„Един от хората, с които имах огромната привилегия да се запозная преди години, бе Лорънс Оливие. Той беше като лазер – това беше силата му. Единственият актьор, който съм срещал след него със същото качество да притежава целеустременост с лазерна точност, е Ръсел Кроу. В първия ден, когато започнах да работя с него, си помислих „Този човек го има”.  Най-добрият начин да се опише Ръсел е акула, която нервно обикаля наоколо. Той е свадлив. Спори с режисьора през цялото време. Не го познавам толкова добре, но наистина го харесвам, защото има топки, има кураж, мачо е и т.н. Минава през периода си на лошо момче, но като цяло е приятен човек."

„Да си пушач е като да бъдеш в капана на сложен лабиринт. Все едно планът за лабиринта е на Алън Кар. Мигновено бях освободен от моята зависимост.”

„Актьорството още ми е приятно, но за мен няма повече предизвикателства в него. Не, никакви. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах такъв, какъвто винаги съм искал да бъда – професионален актьор. Самостоятелен съм, върша си работата. Работя упорито, но не инвестирам в нея живота си. Докато ми плащат навреме и имам добър сценарий с добър режисьор, се забавлявам. Това е всичко."

„Той ме впечатли. Попита ме дали искам да го придружа на посещение в Бразилия, и аз отидох. Бях се срещал с президента по-рано във Вашингтон, стори ми се много приятен човек. Бяхме на една вечеря, после в кабриолета му той дръпна една страхотна реч и попита „Искаш ли да дойдеш с мен в Бразилия следващата седмица?”. Естествено, отговорих „да”. Доста е изтощително да бъдеш с него, защото винаги иска да играе карти или голф” – за бившия президент на САЩ Бил Клинтън.

„Герои като Богарт (Хъмфри Богарт). Те заслужават висока резолюция.”

„Мисля, че първият британски актьор, наистина работил добре в киното, е бил Албърт Фини. Той е бил Марлон Брандо от малката уличка. Внесъл е огромна духовитост и сила на екрана. Най-добрият актьор, който сме имали."

"Филмовата индустрия е пълна с луди хора, които си мислят, че са Господ."

"Как играеш Ханибал Лектър? Ами, просто не мърдаш. Плашиш хората, като стоиш неподвижно."

"Британският хумор е като еврейския. Обожавам го."

"Правил съм някои добри филми. „Остатъците от деня” беше добър. „Мълчанието на агнетата”. „Никсън” ми беше приятен. Едно от любимите ми неща бе да работя с Роджър Доналдсън в „Най-бързият мотор”. Филмът беше забавление и изглежда, че има популярност. Прекрасно е да си достигнал този момент, в който можеш да правиш когато поискаш това, което ти грабва вниманието. Радвам се, че приключиха дните, в които копнеех за работа. Хората мислят, че съм работил много, но не съм. Вземал съм доста време за почивка. Много предложения съм отказвал. Когато си млад, искаш да поемеш всяка роля, за да попречиш на други хора да я заемат. Днес не ме интересува – да го правят. Не минавам през онова ужасно мислене „Ако аз не го направя, тогава кой ще го стори?”. Само вървя напред и гледам какво ще се случи."

„О, Оливър е луд, но го харесвам! Много е груб с хората. Обижда ги – обижда ме – но просто трябва да му отвърнеш. Казва ми „Остаряваш”. Тогава стреляш обратно с „Да, и ти така. И ти оплешивяваш. Остарял си, оплешивяваш. Всъщност, изглеждаш по-стар от мен, Оливър. Не е хубаво да си боядисваш косата така”. Но, той е добър. Много е талантлив. Може да е малко изтощаващ – работих по 18 часа в денонощието за „Александър”. Никога не видях някои сцени, които се получиха. Разбирам, че не са били много добре.” – за Оливър Стоун.

"Написах му писмо неотдавна, защото гледах отново „Човекът слон”. Писах му писмо да се извиня за лошото си поведение в този филм. Държах се ужасно и бях много непокорен. Той искаше да правя твърде много повторения на сцени, а аз не можех. Освен това бе малко дистанциран и никога не разбирах какво говори. Това ме правеше раздразнителен. Не съм го виждал с години, но е умен човек, много смела личност. Много харесвам Дейвид. Брилянтен е, според мен." – за Дейвид Линч.

„Имах някои странни нощи с Питър, когато правихме „Лъвът през зимата”, но, да бъда честен, не си ги спомням много добре. Той се наслаждаваше на питието си, аз също. Не бяхме близки приятели, но се напивахме много бързо и винаги имаше забавление и смях. Обичам пияниците. Те са невероятни, освен когато повръщат върху теб.” – за Питър О’Тул.

„Най-противната актриса, с която съм работил някога.” – за Шърли Маклейн.

„Научавам текста!” – в отговор на въпрос как се подготвя за ролите си. 

„Не искам да бъда нищо друго, освен това, което съм. Мога да го кажа без съжаления.”

„Може да ви звуча като труден човек, но изобщо не се срамувам това. Не съм труден. Честен съм.”

„Пазете се от тиранията на слабите. Те просто ви изсушават. Винаги се оплакват. Питам ги „Как сте?”. Те отговарят „Ах…” и започват да мрънкат и да се опитват да изсмучат силите ти. Познавам много такива хора, но не мога да си губя времето с тях.”

"Баща ми беше суров човек. Беше доста лют, а беше и студен. Освен това беше малко разочарован от мен, защото не бях добро дете в училище, нали разбирате. Но се поучих от това, харесваше ми тази студенина, защото беше сурова. И той ме научи да бъда издръжлив. Така знам как да бъда издръжлив. Знам как да съм силен. Знам как да съм груб. Това е част от природата ми. Не бих бил актьор, ако не бях такъв."

"Забавно е да вземеш „Оскар”, забавно е да те посветят в рицарство. Но, нали се сещате, събуждаш се сутринта, и реалността си е същата. Все още си смъртен."

"Живеем в толкова префинено, предпазливо общество – всеки се обижда толкова бързо!"

"Щом приемеш факта, че няма от какво да те е страх, добре си проправяш път надълбоко в първичното. Вярвам, че когато правим нещата без страх, можем да осъществим всичко. Можем да го направим, докато не се притесняваме за последствията."

От IMDB