Културни кодове: Когато му дойде времето

Времето преди часовниците често се нарича от историците „ориентиран към задачи“ живот. Хората са използвали метафори и сравнения, за да обяснят единица време, като например времето, необходимо за произнасяне на молитва. Днес часовниците са необходимост в една изключително сложна и диверсифицирана икономика. Сега те са нашите господари. Моето тригодишно дете не разбира времето. Нямам предвид самата концепция за време в концепцията на Айнщайн, а основните единици, пише философът Джони Томпсън. За него вчера можеше да е завчера или например „през април“. Когато ме попита колко време ще отнеме да се готви кашата, аз отговарям: „не дълго“. Скоро разбрах, че „не за дълго“ е напълно недостатъчно описание. Така че започнах да използвам сравнения. Казвам: „Ще отнеме толкова време, колкото да се изкъпете“ или „като един епизод на Спайдърмен“. Не съм сигурен дали ставам по-ясен, но поне се опитвам.

Това, което правя, не е уникално. Преди хиляди години хората са живели без часовници, тоест буквално преди началото на времето. И те са използвали същия принцип както в случая с моя син и аз: използвали са аналогии. Например в средновековна Англия е имало мярка за време, наречена „Pater Noster Whyle“, тоест времето, необходимо за произнасяне на Господната молитва.

Преди началото на времето

До късното средновековие хората не са възприемали времето като нещо отделно от работата, която са вършили. Косенето на тревата не е отнемало половин или един час, а времето, „необходимо за косенето на тревата“. Времето се разглеждаше от гледна точка на това колко е необходимо за изпълнение на задача, а не разделено на часове, минути или секунди. Оливър Беркман в книгата „4000 седмици. Управление на времето за смъртните“ пише: „Когато е било нужно, сте издоявали кравата. Реколтата се е прибирала, когато е идвало времето за това. И всеки, който се опитвал да наложи друг график, например да събере цялото мляко за един месец в един ден или да избърза с прибирането на реколтата, съвсем основателно бил смятан за луд“.

Факт е, че преди изобретяването на часовника не е имало график „от девет до шест“. Без часовник не би могло да има и часове. Работата просто е била свършвана, реколтата е била прибирана. Повечето хора работели през целия ден, което означавало дълги 16-часови дни през лятото и много по-кратки дни през зимата. Нямало е бързане за довършване на работата поради някои изкуствени времеви ограничения. Всеки бавен и спокоен фермер би ви казал: „Толково, колкото е нужно“.

Индустриален час

Едва ли четете това след тежък ден на доене на крави. Повечето хора днес работят в офис или производствена среда. Ако ще имате среща в конкретна стая с конкретни хора, тогава да кажете „Нека се срещнем след обяд“ е твърде неясно. Проблемно е да вземете влак „след като сте измили зъбите си“ или да отидете на кино „след като слънцето е залязло“.

С напредването на индустриализацията гъвкавостта на ориентирания към задачи аграрен живот е сведена до нула. Първата голяма корпорация, която редовно използва часовници, е британската пощенска служба, последвана от железопътните компании. И скоро всички се убеждават в ползата от живота под час. Без часовник е трудно да се координират действията на работниците във фабриката и да се управлява производството. Индустриализацията изисква работниците да пристигат на работните си места „навреме“. Производството, производителността и ефективността изисквали часове.

Господството на часовника

Когато изучавате историята на идеите, често е лесно да проектирате собствения си живот върху живота на онези, които са дошли преди това. Без часовници е трудно да си представим как е съществувало обществото. Обратното, за средновековния селянин, който ни наблюдава, съвременният живот би изглеждал напълно чужд или дистопичен.

Часовниците са преобърнали напълно и преосмислили нашето възприятие за света. Само си помислете колко често проверявате часа на телефона или часовника си. Часовниците управляват живота. Сякаш сме разделили живота на малки блокове и сме поставили парчета от себе си в тях. Преди всичко беше „бизнес ориентирано“. И животът течеше със собствената си скорост. Сега се опитваме да разтегнем и разделим живота, за да отговаряме на изискванията на часовника. Часовникът никога не лъже и не трябва да закъснявам. Господарите на времето ще бъдат нещастни.

Но понякога трябва да отхвърлим оковите на тиктакащите тирани. Не всичко в живота трябва да се разделя на спретнати части, като уроците в училище. Понякога е добре просто да оставиш живота да си върви. Струва си не само да приемете този факт сами, но и да напомните на другите: има толкова време, колкото ви е необходимо.

Източник: Big Think