Погрешни схващания, които спъват отборния дух

Повечето от проблемите, които трябва да решаваме на работното си място, са твърде големи, за да може един човек да се справи с тях. Има твърде много различни области на познание, необходими за успех. Проектите изискват твърде много време, за да може един човек да ги свърши в срок. И задачите, които трябва да бъдат изпълнени, не винаги са най-подходящите за изпълнение от един човек.

В резултат на това тези проекти трябва да се извършват съвместно. За съжаление, ефективното сътрудничество не идва по естествен начин. То трябва да бъде изградено и след това поддържано. Ние обаче не учим хората как да правят това добре. Както често казвам, по-голямата част от нашето образование прилича на индивидуален спорт, докато голяма част от работния живот е отборен спорт.

Ето три големи грешки, които хората правят по отношение на сътрудничество:

Лошо разпределение на роли

Сътрудничеството работи най-добре, когато всеки е наясно какво се очаква от него. Членовете трябва да бъдат добавени към екип, когато имат с какво да допринесат. Ролите, които се очаква да играят хората, трябва да бъдат очертани в началото на процеса.

Липсата на ясни роли създава два проблема. Първо, това води до дублиране на усилията. Няколко души вероятно ще продължат напред с работата по еднакви елементи на проект, без да знаят, че някой друг прави същото. Разочароващо е да отделите време за работа само за да откриете, че някой друг е работил по същия аспект на проекта.

Второ, това може да доведе и до бездействие. Когато сте част от съвместен проект е по-малко вероятно да посочвате проблеми, които виждате, защото може да очаквате, че някой друг ще се заеме с него. Проектите могат в крайна сметка да стагнират, защото хората не са сигурни кои аспекти на проекта са тези, които трябва да адресират.

Липса на истинско доверие

Един екип може да работи заедно ефективно само ако всеки се грижи за аспектите на проекта, които са му възложени, и ги обединява ефективно, за да създаде цяло, което е по-голямо от сбора на неговите части. За да може всеки човек в екипа да си върши работата, трябва да има доверие.

При липсата на това доверие започвате да виждате някои членове на екипа да се намесват в работата на другите. Член на екипа, който микроменжира работата на другите, прави това поради липса на доверие, че те ще се справят добре със задачите си. Членовете на екипа, които проактивно вършат или преработват работата, която другите са свършили, също демонстрират липса на доверие.

Има две измерения на доверието, които трябва да се имат предвид. Едното е това, че трябва да развиете вярва в способностите на другите да вършат работата си без много надзор (ако имате притеснения, тогава трябва да обсъдите това с ръководителите, които са възложили заданията, вместо да поемате този надзор за себе си).

Второто е, че трябва да осъзнаете, че когато работите в екип, крайният резултат може да е различен от този, който сте очаквали да постигнете, ако работите сами. Може да е трудно да видите проект да се движи в посока, различна от тази, която сте си представяли. Важно е да се запитате дали вашите притеснения са, че проектът върви в лоша посока или просто посока, която не сте планирали. Ако наистина се притеснявате, че крайният резултат ще се отрази зле на групата, тогава споделете тревогите си со останалите. Но ако резултатът просто ще бъде различен от това, което бихте направили сами, тогава да е нужно просто да приемете промяната.

Липса на мениджмънт

Често срещана грешка при сътрудничество за много екипи е, че разполагат много експерти в дадена сфера, но нямат човек, който да управлява проекта. Управлението на проекти е недооценено умение, върху което трябва да се акцентира повече в съвместни проекти.

Добрият мениджър на проекти помага на екипа да разработи роли за членовете, определя ключови етапи на работа по проекта, компилира и организира документи, свързани с проекта, и гарантира, че членовете на екип вървят по правилния път, за да завършат своите части от проекта.

В идеалния случай вашата организация има няколко ръководители на проекти, които могат да бъдат привлечени в сътрудничество. Ако не, тогава е важно някой да поеме тази роля. Въпреки че официалното обучение по управление на проекти е ценно, дори самата готовност за поддържането на напредъка по реализирането на проекта, спазването на крайните срокове и запазването на ключови документи значително увеличава шансовете проектът да бъде завършен успешно.

…………………….

Арт Маркман, когнитивен психолог и автор на книгата „Умното мислене“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев