Не е вярно, че на върха е самотно

Какво според вас различава лидерите, които се справят лесно с бедствията, от тези, които живеят на ръба?

На този въпрос на Harvard Business Review отгаваря Уорън Бенис, универститетски преподавател, професор по бизнес администрация в University of Southern California's Marshall School of Business.

Разбирането, че те могат да водят самостоятелно. Митът за лидерството е, че това е самостоятелен акт, определян с репликата: „На върха е самотно“. Лидерите са като всички нас, не могат да се видят отстрани сами. Затова не трябва да се изолират. Те трябва да си направят труда да се обградят с хора, които да им да дават честна обратна връзка. Трябва да можете да получавате информация отвсякъде. Това обслужва три основни цели:

Увеличава шансовете да научите нещо важно. Колкото повече източници използвате, толкова по-сигурно е, че ще имате по-достоверна информация.

Ако някой от близкия ви кръг от хора се изкуши да скрие информация от вас, няма да го направи, защото ще осъзнае, че някой друг ще ви каже.

Хората се учат от диалога. Разговорите с широк кръг разширяват и кръгозора ви.

Младите лидери, особено амбициозните, трябва да разберат, че когато не делегират, не уважават не само другите, но и себе си. Ако не използвате най-добрите в своя полза, показвате, че не сте научили един от основните уроци по лидерство. Ако искате да се справите със слабите си страни, използвайте силните страни на другите.

Приемането на неуспеха е доста лесно, но разбирането защо се е стигнало до него е трудната част. В случай на криза е опасно да се търси кой е виновен. Има хора, чиято самооценка е толкова ниска, че ако бъдат посочени с пръст, ще се обвиняват още повече. Обсебени от слабостите си, те няма да са продуктивни. Реалната преценка на ситуацията е по-добрият вариант. По дефиниция една организация е система на сътрудничество и зависимост.