Панталони в пламъци или за технологиите, които крият изненади

Джеймс Уотсън от университета “Меси” в Нова Зеландия разказва какво се случило, когато през 30-те години страната започнала бързо да внася и да използва селскостопански химикали. Веществата имат неочаквано действие...

Джеймс Уотсън попада на интересен репортаж в стар вестник: “Докато съхнели край огъня, панталоните на Ричард Бъкли се взривили със силен гръм. Макар и леко зашеметен от силата на експлозията, мъжът запазил достатъчно самообладание, за да грабне дрехите и да ги изхвърли от къщата. Те останали да тлеят на ливадата сред поредица по-слаби взривове”.

Подобни истории, разказва Уотсън, се чули и от други части на страната. В един от случаите човек бил шокиран, когато току-що простряно пране избухнало в пламъци пред очите му.

Какъв бил проблемът? Натриевият хлорат - убиецът на плевели, който фермерите с удоволствие използвали на полето. Той бил едновременно лек и опасен и можел да се използва като експлозив. Крайните потребители - хора и индустрии - не знаели, не питали или не обърнали голямо внимание на тази жизненоважна информация.

Днес натриевият хлорат все още се използва като хербицид, но е смесен с вещества, които забавят възпламеняването, а на опаковката му има предупреждение. Всички тези мерки новозеландските доставчици трябвало да предприемат, преди да се запалят панталоните на г-н Бъкли и да го поставят в деликатно положение. Случаят с експлодиралите панталони предлага урок за опасностите, които може да последват от нетърпеливото и същевременно невнимателно възприемане на нова, недооценена технология в някоя важна индустрия.

Марк Ейбрахъмс, редактор и съосновател на хумористичното научно списание “Хроники на невероятните изследвания”.