Коя е основната причина за инфлацията и колко дълго ще трае тя?

Глобалната пандемия тласна пазарите към най-динамичните им цикли на развитие. Само преди година всички икономически браншове бяха в състояние на паника, докато днес основните притеснения са огромните спекулации, които се правят с цените на стоки, услуги и различни активи. Опасенията от депресия, възникнали през 2020 г., отстъпиха място на страх от идваща хипер-инфлация през 2021 г. Подобни събития се случват за първи път в историята.

Според официалните данни потребителските цени са се повишили с 3,8% в страните от G-20 през април. В САЩ инфлацията е 4,2% на годишна база, най-високото й ниво за последните 13 години.

За да разберем какво означават тези цифри и дали паниката е оправдана, трябва да видим каква е причината за инфлацията, пише в анализ за Блумбърг Лена Комилева, управляващ партньор на G+Economics, консултантска компания за международен бизнес, базирана в Лондон.

Едната възможност това да е недостатъчно индустриален капацитет, който не може да задоволи потребителското потребление в дългосрочен план. В такъв случай е логично печатането на пари да бъде преустановено, а лихвите по кредитите да се повишат.

Втората възможност това да е временен недостиг, предизвикан от рязкото отваряне на пазарите. В такъв случай настоящата  инфлация е естествена част от пост-COVID възстановяването.

Според  Комилева става въпрос за втората хипотеза.

Бизнес цикълът след обявяването на глобалната пандемия бе движен от необичайни шокове от страна на икономическото предлагане – понижение на бизнес инвестициите, проблеми при веригата на доставки и при заетостта. Те се различават от традиционните фактори на икономическия цикъл, които се коренят в търсенето и потреблението. Затова не бива да се съмняваме в рязкото възстановяване на потреблението, а вместо това трябва да се фокусираме върху потенциала за растеж на икономиките.

Това означава, че дигиталните и зелени трансформации на бизнесите трябва да бъдат подкрепени с лесни условия по кредитите, инвестиционни инициативи и развитие на веригата на доставки. Също така означава разширяване на работната ръка чрез обучения и осигуряване на равни възможности за заетост. По този начин ще осигурим устойчиво възстановяване от кризата.

Преди година рецесията съвпадна с неяснота и широко разпространени рестрикции на обществения и икономически живот. Бизнесът постави на първо място оцеляването пред растежа, като отказа поръчки и започна да спести кеш. Това доведе до спад на инвестиционното планиране и производствения капацитет навсякъде по света.

Сега – когато икономиките се отварят отново – тези дефицити на производството стават видими. Напредъкът с имунизациите, както и „калорийната бомба“ на различните програми за икономическа помощ от страна на правителствата, спестяванията, акумулирани по време на локдауните, и ръстът в цената на жилищата, отприщва сдържаното доскоро потребителско харчене. Само за няколко месеца потреблението на мебели и автомобили например  се върна на нивото от преди пандемията.

В същото време фабриките не успяват да покрият рязкото възстановяване на икономическото търсене. Всичко това води до краткотрайно повишаване на  цените в най-различни сектори – от полупроводникови чипове през метали  до земеделска продукция.

Недостигът и проблемите с доставките се очаква да са видими през цялата 2021 г. Но би било преждевременно да твърдим , че неяснотата на COVID е новото нормално.

Вижте къде е концентрирана инфлацията – в сектори, които и преди това страдаха от липса на инвестиции и малко строежи – като автомобилите и жилищата – и в сектори, които все още се възстановяват от тежкия удар на пандемията – като авиацията и плановата хирургия. Тоест инфлацията е предизвикана от краткосрочни ограничения в капацитета и проблеми с доставките, отколкото от дългосрочно рекордно потребление. И затова тя едва ли ще продължи дълго.

Има подобен дисбаланс и между търсенето и предлагането в развитите пазари на труда.  Докато компаниите бързат да възстановят производството си, трудностите да се осигури работна ръка доведоха до ръст на заплатите, особено в силно ударените сектори – като търговия на дребно и туризъм. Възможностите на пазарите на труда изглежда, че излизат от кризата по-ограничени от очакваното, тъй като държавните помощи за безработни, затварянето на училищата  и рисковете за здравето спират много хора от връщане на работното им място.

Но с времето, особено след като помощите спрат да се изплащат, потреблението  ще се понижи и хората ще  се върнат на работа. Това ще понижи разходите на компаниите за работна ръка и ще понижи дългосрочните рискове от висока инфлация. Нито едно потребителско изследване не свързва очакванията за по-висока инфлация с очаквания за по-голям ръст на заплащането. Освен това възстановяването на индустриалното производство, реализирането на забавените нови инвестиции и технологични нововъведения допълнително ще понижат инфлацията.

Още повече наблюдаваното в последния месец понижаване на цените на основни материали, като мед и дървесина, показва, че все пак има лимит на цената, която компаниите биха прехвърлили към крайния потребител. Цената на медта достигна своя пик на 11 май и от тогава се понижава с 5%.

Все пак V-образният икономически цикъл, в който предлагането водеше потреблението при понижението, но върви след него  при възстановяването, с което се стигна  до крайни промени в цените, има важен урок за политиката.

Разширяването на глобалния потенциален растеж чрез мерки срещу пандемията, но също така чрез заздравяване на търговията и инфраструктурата на веригата на доставки, е изключително важно за възстановяването на пълната заетост и ценовата стабилност. Това предполага повече от икономически мерки за една година, трябва да се приложи и стратегическа визия и регулаторна прозрачност.

Такива са например  предложеният от Байдън пакет за възстановяване на инфраструктурата и Планът за възстановяване и развитие на ЕС. Но за да подобри устойчивият и неинфланционен растеж ще е необходимо  бързо и ефективно прилагане на тези планове.

Миналата година COVID предизвика пълно преосмисляне на ролята, която правителствата и Централните банки играят за управление на кризи, при които се срива глобалното производство. Сега ги принуждава да се борят с последващите шокове на  ценовата динамика. Ако политиците се справят, то тазгодишните рекорди на инфлацията  ще бъдат краткосрочни също както миналогодишните рекорди в икономическия  спад. Така поне се надяваме.