Изследване търси причините за "епидемия на нещастието"

Всички днес бихме искали да бъдем поне малко по-щастливи. Проблемът е, че до голяма степен щастието ни зависи от фактори, които не са във властта ни ни.

Някои от тези фактори са генетично заложени. Те предпоставят начина, по който виждаме света - някои хора "гледат света през розови очила", докато други го виждат изцяло в мрачни краски.

Лоши неща се случват на всички по света. Познати и приятели може да бъдат лоши, професиите са натоваращи. Това посочва в материал изданието The Conversation, цитирано от Business Insider. Но всеки от нас има контрол върху това как прекарва свободното си време. 

В нов анализ, проведен на базата на отговори, събрани сред 1 милион тийнейджъри в САЩ, от The Conversation достигат до извода на наличие на "епидемия на нещастието". Тя се е разгърнала през последното десетилетие и се среща сред младежите. Зависи до много голяма степен от начина, по който те прекарват свободното си време.

Спадът на щастието сред тийнейджърите в Щатите е засечен от 2012 г. насам. За спад на усещането за щастие на възрастните се говори от 2000 г. 

Изследването се основава на данни от национално представителни проучвания сред осмокласници, десетокласници и дванадесетокласници, проведени годишно от 1991 г. насам. Всяка година тийнейджърите били питани за цялостното им усещане за щастие, както и как прекарват времето си. Оказало се, че младежите, които прекарват повече време с приятели реално, са по-удовлетворени. По-щастливи били и младежите, които спортуват, правят упражнения, участват в религиозни служби или четат книги. Оказало се даже, че са по-щастливи и удовлетворени и тези, които си пишат домашните. 

Тийнейджърите, които прекарвали повече време в интернет, играейки компютърни игри, в социалните мрежи, в писане на съобщения, в използване на видео чат или гледане на телевизия, били по-малко щастливи.

С други думи, всяка дейност, която не включвала екран, била свързана с повече щастие. И обратното. 

Разликите били значителни - при тийнейджърите, които прекарвали над 5 часа дневно онлайн, вероятността да са нещастни ила двойно по-голяма от тези, които имали по-малко от час на ден във виртуалния час. 

Някои наблюдатели смятат, че изводът може да се дължи на това, че нещастните хора търсят повече екраните. Други обаче ги оборват с нарастващ брой проучвания, според които причината за нещастията е употребата на екраните. В един експеримент при хора, които били избрани на случаен принцип и помолени да не влизат във Facebook за седмица, накрая било отчетено че те са по-малко самотни, по-щастливи и по-малко депресирани, отколкото други, които продължавали да използват Facebook.

"Епидемията" на понижаващото се щастие засяга и хората, над 30-годишна възраст, сочат още авторите на анализа. За по-голямото поколение се оказва също валидно, че е по-нещастно от неговите връстници, били на 30 преди 15 години. То е по-отчуждено, с по-редки интимни контакти с партньора, въпреки подобряването на икономиката от 2012 г. насам, т.е. икономическите цикли не са били причината за понижаващото се щастие след 2012. 

Според авторите на анализа отговорът на тенденцията за нещастието не е да се откажем от технологичните услуги напълно. Решението е известно и познато - добро лично модериране на употребата. "Използвайте телефона си за хубавите неща, за които той е добър. И после го оставете и отидете да направите нещо друго истинско", препоръчват те.