В големия ум на системните мислители

Най-добрият начин да постигнете успех в почти всяка област е да се фокусирате върху развитието на различни умения и познания, вместо да търсите специализация отрано. Това изказване противоречи на съветите, които повечето кариерни експерти дават днес, а и на това, което редица родители казват на своите деца. Въпреки това именно до такова заключение стига Дейвид Епстийн, автор на „Range: Why Generalists Triumph in a Specialized World“ – една от петте любими книги на Бил Гейтс за 2020 г.

За да обясни защо харесва книгата, Гейтс разказва за благотворителен турнир по тенис, на който е участвал заедно с легендата на спората Роджър Федерер. Въпреки че той дели първото място по титли от Големия шлем с Рафаел Надал, като дете Федерер не бил фокусиран само върху тениса. „Той се е занимавал множество спортове, включително плуване, футбол, бадминтон, каране на скейтборд и други. Той не започва да отделя специално внимание на тениса като тийнейджър, но дори тогава неговите родители са му казвали да не го приема твърде сериозно“, пише Гейтс в своя блог.

Всестранното развитие помага за постигането на успех в повечето области, като тук трябва да се отбележат редките изключения от рода на голфа и класическата музика – предвидими занимания, при които майсторството се постига с многократни повторения. Повечето човешки дейности обаче не са толкова предвидими. Според Епстийн животът и работата в повечето случаи наподобяват игра, чиито правила никой не ни обяснява, а и няма смисъл да го прави, тъй като те се изменят постоянно. В подобен свят печелят хората, които имат по-широк набор от умения и познания.

По времето, когато управлява Microsoft, Гейтс е бил смятам за човек, който не се интересува от нищо друго освен от писането на софтуер. Макар че той преписва успеха си до голяма степен на ранната си мания за писане на кодове, Гейтс казва, че това далеч не е била единствената му страст.

„Любовта ми към компютрите винаги се е смесвала с други интереси. Прекарвах много време в четене на книги, засягащи широк спектър от теми“, казва той, като допълва, че се е старал да назначава на работа хора, които са добри в няколко неща.

„Смятам, че една от основните причини Microsoft да успее е, че в сравнение с другите стартъпи от нова време,  ние назначавахме хора с по-широки интереси. Ние търсехме не само брилянтни програмисти, но и хора, които се интересуваха и от други неща“, казва той.

Системни мислители

Както Епстийн пише в книгата си, когато изследователите правят анализ на живота на великите иноватори, те откриват „системни мислители“, които имат различни интереси и свързват пресечните им точки. Вземете за пример Стив Джобс, чиито интерес към калиграфията се отразява на първите компютри на Apple, или пък Илон Мъск, който изучава икономика и физика, а след  това основава компании за интернет банкиране, производство на електрически автомобили и пътуване в космоса.

За съжаление, днешният свят принуждава повечето хора да се насочват към конкретна специализация от ранна възраст. Цената на образованието кара много хора да се фокусират върху професиите, които гарантират по-добро заплащане, дори и интересите им да са в други насоки. Много дори пропускат университета за сметка на по-специализирани учебни заведения, които насочват цялото им внимание върху една област.

Тези фактори принуждават младите хора днес да ограничават интересите си по-рано, отколкото е добре за тях. Ако вие сте попаднали в подобна ситуация, опитайте да отложите вземането на крайно решение с няколко дни. Никога не знаете дали вашите интереси няма да се пресекат в определен момент и да създадат следващата голяма иновация.

........................

Минда Зетлин, бивш президент на Американското общество на журналистите и писателите и автор на „The Geek Gap", за Inc.com

Редактор: Георги Георгиев