Светът на парите: Отрицателната инфлация в Швейцария изпраща предупреждение към Европа

Докато икономистите обсъждат дали търговските войни ще подхранят инфлацията, тъй като компаниите повишават цените, или ще доведат до дезинфлация чрез ограничаване на растежа, една страна вече се бори с последиците от забавянето на инфлацията, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg. Инфлацията в Швейцария стана отрицателна за първи път от старта на 2021 г., достигайки минус 0,1% на годишна база през май, което вероятно ще накара Швейцарската национална банка да намали официалния си лихвен процент с 25 базисни пункта до нула на заседанието си на 19 юни - като по-нататъшни намаления в отрицателна територия са напълно възможни.

Централната банка ясно заяви решимостта си да противодейства на безмилостното поскъпване на швейцарския франк - особено спрямо еврото. В своя полугодишен преглед, публикуван в четвъртък, Министерството на финансите на САЩ добави Швейцария към списъка си с девет държави, които следи отблизо заради валутните практики, но не я обвини във валутни манипулации. Управителят на Швейцарската национална банка Мартин Шлегел заяви, че отрицателните разходи по заемите - които бяха в сила от 2015 до 2022 г., са реален вариант, въпреки че „никой не ги харесва“. Движение на паричната политика под нулата може да настъпи още през септември, според Bloomberg Intelligence.

Освен необходимостта да се предотврати унищожаването на швейцарския износ от движения на валутния пазар, съществува и ценови фон, който движи лихвената политика на Швейцарската централна банка (SNB), тъй като тя се опасява, че дезинфлацията ще се превърне в дефлация – послание, на което еврозоната трябва да обърне голямо внимание. Швейцарските държавни облигации с матуритет до пет години са в отрицателна територия по доходност, като двугодишните облигации са на минус 0,2%.

Досега облигации за само 19 милиарда франка (23 милиарда долара) - по-малко от една четвърт от целия непогасен швейцарски държавен дълг, носят доходност под нулата. Но това означава, че ерата на вземане на заеми срещу заплащане, която изглеждаше отминала, се завръща, поне за алпийската нация.

Така че спадът на инфлацията в еврозоната през май до 1,9% – под целта от 2% на Европейската централна банка, би трябвало да продължи да бие тревога във Франкфурт, особено като се има предвид изразеният спад на разходите за услуги от 4% до 3,2% през предходния месец. Инфлацията на стоките е много по-слаба - 0,6%.

Големият въпрос на лятото е дали ЕЦБ може да остави паричната политика на пауза, със съпътстващия риск потребителските цени не само да забавят покачването си, но и да започнат да намаляват – поставяйки еврозоната пред същата трудна ситуация, пред която беше изправена  в продължение на десетилетие след кризата в еврозоната.

В четвъртък ЕЦБ отново понижи прогнозите си за икономически растеж и инфлация в резултат на повишените опасения относно световната търговия, по-ниските цени на петрола и значително по-силното евро. Очаква се инфлацията през 2026 г. да бъде средно 1,6% – по-ниска от нивото 1,9%, предвидени в прогнозите ѝ за март, въпреки че донякъде странно се очаква инфлацията магически да се върне до 2% през 2027 г. Рисковете очевидно са насочени към по-слабо покачване. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард повтори на пресконференцията си, че рисковете за икономическия растеж остават в посока  надолу. Главният европейски икономист на Deutsche Bank AG Марк Уол предупреди в изследователска бележка, че „подценяването на инфлацията може да се задълбочи и да продължи“.

Еврото е спечелило над 10% спрямо долара тази година, достигайки равнище от около 1,14 долара за евро, което поставя чувствителната към валутата експортна машина под допълнителен натиск още преди да са приключили тарифните войни. То не е толкова необуздано, колкото непоколебимия швейцарски франк, но са вероятни по-нататъшни повишения, които допълнително ще потиснат растежа и инфлацията.

Отрицателните лихвени проценти вече са част от инструментариума на централните банки, макар и мярка, която политиците няма да желаят да приложат. Както централните банки по света откриха за своя сметка само преди няколко години, след като потребителските цени започнат да спадат, може да бъде изключително трудно да се съживи духа, необходим за поддържане на растежа. Опитът на Швейцария показва, че еврозоната не може да бъде спокойна.