Непринудени грешки, които могат да бъдат избегнати

Лидерите се готвят да се изправят пред неспокойни води през 2024 г. Някои изпълнителни директори ще видят възможност в хаоса, но за съжаление много от тях няма да го направят. Техните пропуски вероятно няма да се дължат на някакъв фактор извън техния контрол. Те ще дойде отвътре. Те ще направят непринудени грешки, които могат да бъдат избегнати.

Спукването на дотком балона, събитията от 11 септември 2001 г., глобалната финансова криза от 2008 г. и най-скоро пандемията от COVID-19. Всеки превратен момент принуди изпълнителните директори да вземат решения в драматично променен ситуационен контекст, понякога забележително бързо.

С наближаването на 2024 г. много потенциални инфлексни точки, които представляват заплаха за днешните лица, вземащи решения. Лихвите остават високи, което задушава продажбите на къщи, коли и потребителски стоки. Глобалния икономически растеж е под натиск. Две войни с глобално значение бушуват, а трета гореща точка може да пламне покрай Южнокитайско море. Глобалните вериги за доставки, цените на горивата и силата на щатския долар ще бъдат под натиск да се променят - може би малко, може би много.

Когато инфлексната точка достигне повратната си точка, всичко се променя за вземащите решения. Ето три от най-честите непринудени грешки, които лидерите обикновено правят:

Непоклатимия наратив

Когато има мащабна системна промяна, несигурността е висока и лидерите трябва да се приспособят. По време на тези периоди на промяна цените на акциите стават все по-волатилни, а служителите се притесняват от стабилността на работните си места. Новата крива на учене трябва да бъде открита и изкачена бързо. За съжаление, много изпълнителни директори вместо това се придържат към непоклатим наратив от миналото си. Тяхната логика става непреклонна. Предишните предположения и обосновки се поддържат непоколебимо, въпреки че всичко се променя навсякъде.

Битката за малки победи

Когато има широкомащабни промени в икономиката, сигурността или политиката, целият контекст за това как функционира индустрия, пазарен сегмент или даден индивид се трансформира. Когато е трудно да се разбере как се е променил светът, много изпълнителни директори се фокусират прекалено върху по-малки битки, които познават и вярват, че могат да спечелят. Правейки това, те не виждат новите стратегии, новите възможности или новите трофеи, които могат да бъдат спечелени. Например, след пандемията много изпълнителни директори се стремят да въведат отново правилата на работното място, които са познавали преди пандемията. Но разбиранията за това как да се постигнат силни взаимоотношения между служителите и добри резултати се промениха значително след пандемията. Някои изпълнителни директори ще се приспособят, други ще продължат да се вкопчат в миналото.

Емоционални подпалки

Повечето изпълнителни директори основават вземането на решения върху рационална, безстрастна логика или поне така си мислят. В действителност всяко вземане на решения е силно повлияно от нашите емоции. Когато емоциите на лидерите се раздвижат или са под натиска на обтегнати финанси, ядосани служители или нервни инвеститори, тяхната способност да вземат решения ще бъде обект на промяна Емоциите са подпалките, които разпалват огъня на неправилното вземане на решения.

Противоотровата срещу допускането на непринудени грешки при вземането на решения е в предварителното планиране. Препоръчвам на лидерите да имат съставен наръчник за реагиране на алтернативни условия и да подготвят своите екипи да се справят с трудностите и промяната.

Най-талантливите лица, вземащи решения, дори ще отидат една крачка по-напред. Те ще разработят прогнози за това как да постигнат успех при развиващите се променящи се условия. Те ще позиционират своите компании, за да излязат по-силни от другата страна на инфлексната точка.

…………………….

Крис Майландър за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев