Всичко започва с желанието да бъдете най-доброто си Аз

Мотивирането на другите е една от най-критичните задачи във всяка организация. Докато всеки лидер има свой стил на управление, вкоренените навици могат да подкопаят неговата ефективност, казват Дъг Леник и Чък Уахендорфър, автори на „Don’t Wait for Someone Else to Fix It: 8 Essentials to Enhance Your Leadership Impact at Work, Home, and Anywhere Else That Needs You“.

„Повечето от нас наистина са надарени да виждат какво не е наред с всичко и с всички останали“, казва Леник. „Ние сочим с пръст и започваме да приписваме вина, след което искаме другите да оправят нещата“.

„Лидерите често си мислят: „Ако служителите ми бяха по-добри, щяхме да се справим с това“, добавя Уахендорфър. „Истината е, че всичко започва с желанието да бъдете най-доброто си Аз и разпознаването на неговата форма“, казва още той.

Вместо да чакате другите да се променят, помислете дали не носите вина за някой от тези четири навика, които биха могли да навредят на резултатите на вашия екип:

Вие сте емоционално рефлексивни

Думата „емоция“ идва от латинската дума „Modus“ или „движение“, казва Леник. „Емоциите са чувства в движение. Емоциите стимулират действие, но не предизвикват действие“, обяснява той.

Например, ако някой каже: „Бях толкова ядосан, че трябваше да го ударя“, това би означавало, че гневът е причинил удара. Между гнева и удара обаче има възможност за избор. Преминете от емоционално рефлексивно към емоционално рефлективно (разсъдъчно) състояние, съветва Уахендорфър.

„Ние сме устроени така, че на първо място сме емоционални, а едва на второ логични. Емоциите жертват точност за сметка на скорост. Те искат от нас да реагираме много бързо. Най-лошият момент за вземане на важно решение е, когато сте подвластни на емоции“, добавя той.

Не дефинирате идеалното си Аз

Правенето на най-добрите рефлективни избори изисква познаване на вашето идеално Аз. Хората често казват, че са фокусирани върху следването на определени ценности, но това води до въпроса какви са вашите ценности?

„Когато хората не знаят какви са техните ценности, те ще кажат неща като семейство, почтеност или честност. Ако се стремя да бъда идеалното си Аз, трябва да знам кой е той“ обяснява Уахендорфър.

Нашите ценности са лични. Те са оформени от това кои сме били някога, кои сме сега, къде сме родени, на колко години сме, семейния ни опит, пола, расата и религиозния ни произход. Отделете време, за да определите кое е наистина важно за вас.

„Колко често аз съм този човек? Мога ли да бъда този човек по-често? За много лидери това започва, като се погледнат в огледалото и наистина разпознаят човека, който са сега, и го съпоставят с човека, което в идеалния случай биха искали да бъдат“, добавя той.

Липса на самосъзнание

Да живееш според ценностите си изисква самосъзнание, но много лидери не практикуват това ключово качество. Леник и Чък Уахендорфър предлагат да играете на „играта на замразяване“, като правите „паузи“ през целия ден и обръщате внимание на това кой сте в момента.

„Кажете си „замръзнете“. В този момент запишете в ума си или на лист отговорите на следните въпрос: „Какво си мисля в момента? Как се чувствам емоционално в момента? И какво правя в момента?” Сравнете отговорите с идеята ви за вашето идеално аз. Аз ли съм това, което съм наистина?“

Моделите на поведение, които са работили за вас в даден момент, може вече да не са ви от полза. „С напредване на възрастта животът ни се променя и някои от тези модели спират да работят и ни пречат“, казва Леник.

Практикуването на самосъзнание може да ви помогне да поставите под въпрос и да разберете откъде идват моделите на поведение. След това можете да решите дали да продължите или да направите различен избор. Например, един от клиентите на Леник и Уахендорфър е била жена, работила по 12 часа на ден, след което се прибирала вкъщи, за да се грижи за съпруга си и две възрастни деца. Както можете да се досетите, тя е била изключително нещастна.

„Забелязахме този модел на жертване на собствените й нужди, за да помогне на други хора“. Като цяло това може да е нещо добро. Но ако го правите през цялото време, това е за ваша сметка. Попитахме я: „Откъде научи, че нуждите ти нямат значение?“, разказва Уахендорфър.

Без колебание тя е отговорила, че е отгледана от самотна майка, която е била диагностицирана с рак, когато тя е била само на седем години. Тя се е грижила за майка си, която е починала четири години по-късно. „Това е бил модел, който ѝ е трябвал, за да оцелее. Тя е продължила този модел и след като е навършила 50 години. Промените в поведението започват със самосъзнанието“, добавя Уахендорфър.

Липса на емпатия за самите вас

Емпатията е от съществено значение за всеки лидер. Трябва да разбирате как се чувства някой, за да можете да му помогнете, когато има нужда от това.

„Емпатията не е симпатия. „Емпатията е „Разпознавам как се чувстваш“. Съчувствието е „Чувствам това, което чувстваш“. Ако не разпознавам как се чувстваш, пропускам възможност да ти помогна“, обяснява Уахендорфър.

Емпатията обаче започва у дома. „Ако не обръщам внимание на това как се чувствам, вероятно няма да обърна внимание и на това как се чувстваш ти“, казва Леник. „Това може да е проблем за хората с по-високи резултати. Състраданието започва с грижата за себе си. Ако обръщам внимание на това как се чувствам, вероятно ще върша по-добра работа, като обръщам внимание на това как се чувстваш“, добавя той.

Всички искаме да сме добри в това да бъдем себе си. Мениджърите могат да останат верни на личността си и да бъдат добри лидери, ако изследват своите навици.

„Ако никога не правите нищо друго, научете се да обръщате внимание на себе си“, казва Леник.

………………………………

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев