Ценни житейски уроци от Мария Попова

За онези от вас, които не са чували това име, Мария Попова е популярна американска журналистка и блогърка от български произход.

Преди малко повече от 8 години тя създава своя блог BrainPickings.org, в който споделя интересни цитати, снимки и откъси от литературни произведения на различни автори. През 2012 г. списание FastCompany в Щатите я класира на 51. място в списъка си с най-креативни личности на годината. Повече информация за нея можете да намерите тук. Ето и част от уроците, които Попова е научила през годините, в които води своя блог. Споделя ги в него самата тя. 

• Позволете си неудобния лукс да променяте мнението си.

Развийте капацитета си за „негативна дееспособност”. Живеем в общество, в което един от най-големите поводи за срам е липсата на мнение, затова често оформяме позицията си на базата на повърхностни впечатления или на чужди идеи. Без да инвестираме времето или мисълта, които са необходими за изграждането на собствени лични убеждения. След това обикаляме и налагаме тези заимствани мнения и се вкопчваме в тях като удавник за сламка, която ни свързва със собствената ни реалност. Сякаш е твърде объркващо просто да кажем „не знам”. Но определено е по-удовлетворяващо да разберем чуждата гледна точка, отколкото да я отхвърлим и да настояваме, че сме прави – дори първото да изисква от нас да променим становището си по дадена тема, идеология или, преди всичко, да се вгледаме в себе си.

• Не правете нищо само заради престижа, статута, парите или чуждото одобрение.

Както е забелязал Пол Греъм, „престижът е мощен магнит, който изкривява дори представите ви за нещата, които харесвате. Той ви кара да работите не върху нещата, които харесвате, а върху онези, които бихте искали да харесвате.” Няма нищо лошо в тези външни мотиватори; понякога, поне за малко, те ни карат да се чувстваме удовлетворени от живота, но в крайна сметка, не правят нито ставането в ранни доби, нито късното лягане по-вълнуващи или удовлетворяващи. Всъщност, те често ни разсейват и откъсват от нещата, които настина могат да ни донесат тези трайни възнаграждения.

• Бъдете щедри.

Бъдете щедри във времето, ресурсите и похвалите, с които дарявате околните, и особено в думите си. Много по-лесно е да сте критични, отколкото позитивни. Винаги помнете, че от другата страна на всеки разговор стои друго човешко същество. Да разбирате и да бъдете разбрани е един от най-големите дарове, а всяко общуване е идеална възможност да го получите и подарите.

• Намерете време за тишина.

Медитирайте, разхождайте се, карайте колело в произволна посока. В мечтаенето и дори в скуката, има скрита творческа цел. Най-добрите идеи ни идват, когато спрем да насилваме музата си и оставим частиците от случващото се около нас да се обединят в чудесно хрумване. Без жизненоважния етап на подсъзнателна обработка, целият поток от творчески процеси удря на камък.

Най-важното е да се наспивате. Освен че е най-страхотният творчески афродизиак, сънят влияе на будното ви състояние във всеки един момент – той диктува ритъма ви и определя настроението. Бъдете също толкова дисциплинирани по отношение на съня си, колкото сте в работата. Често гледаме на способността си да издържаме дълго без качествен сън като на повод за гордост, който доказва колко етични и старателни сме в службата. Всъщност, липсата на сън демонстрира единствено липса на самоуважение и приоритети. В крайна сметка, какво е по-важно от здравето и здравият ви разум?

Когато хората ви казват кои са, съветва Мая Ангелу, вярвайте им. Но също толкова важно е, когато те се опитват да ви казват кои сте вие, да не им вярвате. Вие сте единственият пазител на своята почтеност, а предположенията, направени от онези, които са разбрали и вас, и ценностите ви погрешно, говорят много за тях, но не казват абсолютно нищо за вас.

• Присъствието е много по-сложно и удовлетворяващо изкуство от продуктивността.

Културата, в която живеем, измерва стойността ни като човешки същества според производителността, възнаграждението и уменията ни да правим това и онова. Култът към продуктивността е важен, но прекаленото й възвеличаване ни ограбва от онова, което прави живота стойностен – капацитета ни да се наслаждаваме на всичко, което ни заобикаля. Както е казала Ани Дилард, „Как прекарваме живота си зависи от начина, по който прекарваме дните си.”

• „Очаквайте всичко, което си струва, да се случва бавно.”

Този цитат е заимстван от мъдрата и прекрасна Деби Милман, тъй като е трудно да изразите нещо толкова фундаментално, но и толкова пренебрегвано в забързаното ни ежедневие, по по-точен начин. Митът за мигновения успех е точно това – мит, – но той ни напомня и че трябва сериозно да преосмислим дефиницията си за успеха. Както и преди съм казвала, пъпката не се превръща в цвят току-така. И въпреки това, нашата култура не се интересува от процеса на разцъфтяване. А именно в него се крие магията на съдбата и на изграждането на личността.