"...И няма да ми писне да съм жив!"

Поет, хулиган, нежен романтик, велик изпълнител и автор на песни, актьор...Ако неговият полет не беше прекъснат, днес Владимир Висоцки щеше да навърши 78 години.  Творчеството му е близко на всеки и в същото време, много интимно. Всяка негова песен е цял един живот, свят, който той подари на всички хора. Висоцки ни остави над 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света, включително и в България.

Умира едва на 42 години. Официалната версия за смъртта му е сърдечен удар.

Приживе, той не получи звания и награди, а смъртта му бе отбелязана с кратко съобщение само в един вестник от съветската преса. Официалното мълчание само обезсмърти славата и творчеството му. Да си спомним за него с някои от емблематичните му творби.

***

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален;
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
(Не вярвам във възторга въобще!)
през рамото ми някой да наднича,
писмата мои друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам - в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие,
че чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя и манежи, и арени -
там сменят милиони за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак

- Из „Аз не обичам”

***

Той ще покаже на какво е способен,
ще покажа по нещо и аз.

Нека бъде и моя вината,
но на себе си не измених.
По професия аз бях усилвател:
страдах, да, но лъжата усилих.

- Из „Песента на микрофона”

***

Сега като тротил ще експлодирам.
Нетворческия бяс ми вдърхна тя...
Пристигна Муза моята квартира,
пристигна, поседя и отлетя...

Уви, аз нямам право да роптая –
разбрах я, убеди ме отведнъж.
Какво ще кажат хората – бог знае! –
за Муза, дето нощем е при мъж...

Но все пак ми е болко някак, тъпо.
За тази Муза носи се мълва,
у Блок била стояла доста пъти,
у Пушкин непрекъснато била!

Аз към бюрото хукнах с нетърпение...
Но, господи, помилуй и спаси!
Тя тръгна – грабна мойто вдъхновение,
три рубли също грабна – за такси...

Сам като звяр из стаят се мятам.
Но – жива да е Музата! Простих.
Отиде тях при някой по-приятен.
Аз очевидно зле я нагостих...

А тортата с цветя слана попари –
от скръб и тя изсъхна като мен!
Допих коняка с няколко другари.
А бе за Музата предназначен.

Отиват – като хора в черен списък –
годините... Сломен съм от тъга.
Тя си отиде тихо, по английски...
Два стиха ми останаха сега.

О, два, но аз съм гений, без съмнение!
За тях ми дайте лаврови венци!
За тези два:
"Аз още помня това чудно мигновение,
когато ти пред мен се появи!"

- Из „Муза”

***

Въздух поеми дълбоко.
Разтвори ръце широко.
Бодрост, сила, грация и пластика.
Общоукрепяваща,
сутрин отрезвяваща
щом си още жив –
            играй гимнастика!

Не ни плашат лоши вести
ние бягаме на място.
Тук печелят даже начинаещи.
И сред всички тука гледай
няма първи и последни.
Бягането тук е прими-
            ряващо.

Вдох глубокий, руки шире,
Не спешите – три-четыре! –
Бодрость духа, грация и пластика!
Общеукрепляющая,
Утром отрезвляющая,
Если жив пока еще, –
            гимнастика!

Не страшны дурные вести –
Мы в ответ бежим на месте, –
В выигрыше даже начинающий.
Красота – среди бегущих
Первых нет и отстающих, –
Бег на месте общеприми-
            ряющий!

- Из „Сутрешна гимнастика”

***

…Защото ако ти не си обичал –
то значи, че не си живял, ни дишал.

Дишам ли – значи обичам!
Обичам – значи живея!

- Из „Балада за любовта”