При Марио

Когато открия някое ново местенце,  което ме привлича да се отклоня от пътя си, за да проверя „какво са направили тук?”, изпитвам трепет, който си представям, че археолог изпитва при откриване на камънак, който му предстои да изследва. Ето така на ул. „Ангел Кънчев” и ъгъла с „Вълкович”, където преди беше Danny’s  погледът ми беше привлечен първо от една метална кофа с цветни лалета, поставена на бар-столче, подпряло вратата. Приближих се и на мястото, на което обикновено заведенията поставят менюто, виждам разгърнато списание на страницата, в която хубава жена на име Елена Лашова разказва апетитно за удолоствието да  направиш кроасани за закуска. Нещо ми говореше това име, но връзката между бистро, което по отличителни знаци и името си Pesto трябва да е италианско и кроасаните създаде археологичен тип почуда. Влязох.

Посрещна ме симпатичен италианец – Марио Монтесоро.  Пожела да ми представи заведението, което отвътре е като шарена и весела кутийка с играчки, където можеш да приседнеш и да хапнеш какво? Панини. Прочутите италиански сандвичи. 27 вида в размер S, M, L . Освен тях, има интересни салати и десерти. Масата в центъра е като стълба, на която е закачен плот, около който да приседнеш, по средата има голям буркан с течен шоколад и няколко мънички – със сладко.

Директно поисках Марио да ми обясни какъв му е случаят.  А той започна обяснението си с чаша бяло вино и брускета с песто, което каза, че приготвя с български босилек, защото се намираме в България. Подаде ми и бонбон от керамична купичка, чието капаче имаше дръжка под формата на ключ. Стоп кадър. Сетих се коя е Елена Лашова. Керамик, чиито чаши с ключ вместо дръжка познавам прекрасно от галерия Sabai на малките пет кьошета. Питам Марио каква е връзката с авторката на любимите ми порцеланови чаши. Тогава загадката беше разплетена.  Дамата, която разказва вдъхновено за семейните сутрини с кроасани е негова съпруга. Което иде да покаже, че всяка загадка, която може да се появи в периметъра между малките Пет кьошета и Ангел Кънчев, се разплита максимум до трета глътка вино.  

Марио има подобно бистро на това в родната му Генуа. Но вярва, че българите могат да си променят манталитета и да работят здраво за това, което искат да постигнат, за разлика от италианците. Твърди, че те няма да го променят, защото не искали. А в нас вижда желание. Показа ми три дебели книги за организация на труда, нов мениджмънт, трудова етика, разказа че приема Иван, момчето, на което е работодател като съдружник, за да имат еднакво желание за развитие на заведението. Не го разубеждавах, защото и на мен ми се иска да е така. Но също така знам, че бихме казали на всеки италианец  - ето, вие имате воля да работите, ние ... Но, както и да е.  

Важното  е, че при Марио има 5-6 вида италианско кафе, които със сигурност няма другаде, защото това са кафетата Bocchia, запазена марка на бистрото му в Генуа.  Това е първото място, в което не само ти поднасят вода „от заведението”, но е в индивидуални стъклени шишенца. И разбира се, има рафт с керамични чаши и купички, на които погледът естествено се спира, защото те са просто чудесни.

Михаела Петрова