Неочакваните черти на лошите шефове

Лошите шефове винаги са съществували на работното място. Те могат да бъдат под формата на токсичен ръководител, който е прекалено взискателен и критичен, или пък микромениджър, който непрекъснато дава ненужни съвети или поема контрола над задачи, с които неговите подчинени могат да се справят.

Но има черти на лошите шефове, които са неочаквани и по-коварни, казва Кевин Лег, който е основател на Sage, компания, помагаща при проектирането и разработването на обучителни програми на работното място. Чертите, на които той обръща специално внимание, са: прекалено ограничено управление, твърде много говорене и фалшива дружелюбност.

„Всички тези качества не само изглеждат безобидни, но дори се смятат за желани от много служители“, казва Лег, който има 20 години опит в корпоративното професионално обучение.

„В крайна сметка кой не би искал шеф, който обича да ви оставя сами да правите избори? Какво не е наред с лидер, който се държи повече като приятел, отколкото като шеф? Лидер, който говори твърде много по време на срещи, със сигурност може да предизвика известно раздразнение, но … има и по-лоши черти, които един шеф може да притежава, нали така?“, добавя той.

По думите му обаче тези черти често могат да имат отрицателни последици за сплотеността на екипа, морала, уважението и ефективността, особено по време на „периоди на силен стрес“.

„Когато трябва да се вземат трудни решения, прекалено дружелюбният шеф няма да разполага с  доверието на служителите си за вземане на подобни решения“, казва Лег.

„Мениджърът, който разчита на ограничени управленски функции, ще изпита парализа при вземането на решения, правейки лошата ситуация още по-лоша. Шефът, който говори твърде много, внезапно ще открие, че неговите инструкции остават нечути, тъй като служителите отдавна са престанали да го слушат“, обяснява той

Мениджърът, който не влага много усилия в управлението

Служителите мразят микромениджмънта, но за Лег недостатъчното управление от страна на ръководителите е по-често срещаният проблем.

„За да влошат нещата, лошите шефове непрекъснато изкарват недостатъчното управление като добродетел, като казват например: „Моите служители могат да дойдат при мен, ако и когато нужда – вратата ми е отворена“, добавя той.

„Това би казал мързеливият шеф, на когото му липсва смелостта или работната етика наистина да обучава и ръководи“, твърди Лег.

Без активен мениджър, страда работата, тъй като неопитните служители не получават напътствия и трябва сами да се ориентират.

„В средносрочен план ще има недоволство, тъй като служителите няма да получат повишения, защото не са отговорили на нужните стандарти – стандарти, които никога не са им били демонстрирани от шефа им“, предупреждава

когато хората са пропускани за повишения, защото никога не са отговаряли на стандарта, който никога не са били показвани“, предупреждава Лег.

„В дългосрочен план... те ще се насочат към по-зелени пасища, където могат да се развиват“, категоричен е той.

Мениджърът, който говори твърде много

Шефът, който говори твърде много, обикновено има прекалено високо мнение за себе си и вярва, че е най-умният човек в стаята, казва Лег.

„Този тип шефове обичат сладката мелодия на собствения си глас. Те вярват, че трябва постоянно да дават на служителите си най-различни оказания. Те ще свикват чести срещи на база това си виждане“, обяснява той.

Опасното в подобно поведение е, че то ще вкорени култура, в която хората спират да говорят „като рефлекс“.

„Служителите ще очакват силно разредени, прекалено дълги разговори, когато навременната информация би била от полза“, казва Лег

„Проблемът тук е, че служителите спират да приемат шефа си сериозно. Това означава, че наистина ценните съвети биват пренебрегвани заедно с останалата част от многословието“, добавя той.

Твърде дружелюбният мениджър

Да имаш прекалено приятелски настроен шеф може да бъде по-вредно, отколкото изглежда, твърди Лег.

„Шефовете правят това, когато им липсва набор от инструменти за навигация в асиметриите на отношенията между тях и техните служители. Те използват повърхностната и неефективна тактика да се държат и говорят така, сякаш те и техните подчинени са просто приятели, които се мотаят заедно в офиса“, казва Лег.

Липсата на ясни граници може да накара служителите да се почувстват объркани, тъй като „приятелят“ не е човекът, който трябва да диктува натоварването, повишенията или писането на препоръки.

„Някои служители може да прегърнат дружелюбието и да започнат да мислят, че са „приятели“, което ще направи трудните решения и изисквания още по-тежки за шефа“, добавя Лег.

По-лошото е, когато служителите в крайна сметка „търгуват приятелство“ за професионални резултати, от които се нуждаят, а шефовете вземат решения въз основа на услуги, вместо на заслуги.

„След като това започне, на практика няма начин да се върнем към професионалната базова линия“, категоричен е Лег.

Какво могат да научат служителите

За щастие, служители с шефове, които показват тези нежелани черти, могат да научат ценни уроци, които да приложат в бъдеще, ако самите те станат мениджъри.

„Опитът от първа ръка за това какво не трябва да се прави може да бъде също толкова важен, колкото и знанието за това какво правите“, казва Лег.

Ако някога се чуете да казвате „моята врата е винаги отворена“, можете да осъзнаете, че е добре да участвате повече в професионалното развитие на вашия екип и да провеждате редовни, структурирани срещи за обратна връзка, добавя той.

„Наличието на тези модели в съзнанието ви, докато напредвате във вашето лидерско пътуване, може да ви насочи в правилната посока, особено ако бъдат комбинирани с навици, които сте научили от по-добри лидери“, обяснява Лег.

………………..

Го Чю Тонг за CNBC.com

Превод и редакция: Георги Георгиев