Погрешните схващания за психологическата безопасност

В продължение на близо 20 години, в които обучавам лидери, проповядвам едно и също послание: Лидерството опира до сърцето.  Разбира се, трябва да сте „разумни“, за да процъфтявате в лидерска роля. Но макар че формулирането на визия, планирането на стратегията и постигането на резултати със сигурност са от решаващо значение за управлението на бизнес, най-добрите лидери балансират всички умствени аспекти, като ги комбинират с взаимоотношения с другите. Това е сърцето.

За да оцените къде се намирате в лидерското си пътуване е необходим честен самоанализ, защото летвата за добро лидерство е поставена доста високо. Един въпрос за сърцето, който всеки на лидерска позиция трябва да си зададе, е: Чувстват ли се хората на работното място психологически в безопасност?

Изследване на психологическата безопасност от Ейми Едмъндсън, професор по лидерство и мениджмънт в Харвардското бизнес училище, е доста показателно. Когато лидерите насърчават култура на безопасност, когато служителите могат свободно да се изразяват, да експериментират, да дават обратна връзка и да искат помощ, това води до по-добри резултати. От друга страна, когато психологическата безопасност липсва, страхът е налице. А страхът е вреден за достигането на пълния потенциал на една компания. Не можем да бъдем ангажирани или иновативни, когато се страхуваме.

Въпреки това, както при много концепции от „по-меката“ страна на лидерството, съществуват множество погрешни схващания относно психологическата безопасност, тъй като практиката продължава да се развива и хората я тълкуват неправилно.

За щастие, имаме експерти като Едмъндсън, които да разграничат фактите от измислиците. В скорошна статия, публикувана в Harvard Business Review, Едмъндсън, заедно с колежката си Михаела Кериси, доцент по мениджмънт в Харвардското училище за обществено здраве „Т. Х. Чан“, обясняват всичко – какво е психологическата безопасност, какво не е и какво трябва да правят лидерите, за да насърчават по-психологически безопасни работни практики. Ето няколко погрешни схващания:

Психологическата безопасност означава да бъдеш мил

Това е изключително погрешно схващане. Както отбелязват авторите, не става въпрос за това да бъдеш учтив, да избягваш конфликти или да угодиш на всички в екипа. Става въпрос за това да можеш да говориш откровено, дори когато това може да предизвика дискомфорт. Истинската психологическа безопасност води до честна и уважителна обратна връзка – не само до положителни или „приятни“ коментари.

Психологическата безопасност означава да постигнеш това, което искаш

Някои служители смятат, че ако едно работно място е наистина „психологически безопасно“, това означава, че техните идеи трябва да бъдат приети, одобрени или внедрени на всякак цена. Ако предложението им бъде оспорено или отхвърлено, те могат да твърдят, че средата не е безопасна.

Ето каква е реалността: Психологическата безопасност означава да имаш глас, а не право на вето. Тя ви гарантира правото да се изказвате без страх от унижение или отмъщение, но не гарантира, че вашите идеи винаги ще бъдат печеливши.

Както отбелязват авторите, ако имате силно мнение за нещо, което смятате, че някой друг трябва да чуе, „не става въпрос за това да го принудите да се съгласи с това, което чува“. Крайната цел е открит диалог, а не автоматично съгласие.

Истинската психологическа безопасност създава пространство за тестване, поставяне под въпрос, прецизиране или отхвърляне на идеите, с уважение.

Психологическа безопасност означава сигурност на работното място

Използвайки примера със съкращението на 12 000 служители от Google през 2023 г., който мнозина смятаха за противоречащ на дългогодишната културна практика на Google за психологическа безопасност, авторите отбелязват, че „психологическата безопасност не означава свобода от съкращения – това е свобода да бъдеш конструктивно откровен.“

С други думи, става въпрос за това да се чувстваш в безопасност, когато изразяваш притеснения или идеи – не за обещание, че работата ти е в безопасност от съкращения или промени. Да можеш да говориш открито, дори в трудни времена, е истинският индикатор.

Психологическата безопасност изисква компромис с представянето

Някои лидери се притесняват, че ако създадат психологически безопасна среда, това ще направи хората „меки“ – че служителите ще спрат да се стараят да постигат високи резултати или че очакванията за представяне ще се понижат. Те виждат психологическата безопасност и отчетността като двата края на един спектър: колкото по-мили сте, толкова по-ниски са стандартите.

Реалността обаче е такава, че не е нужно да избирате. Най-добрите екипи имат и двете. Те имат високи стандарти с ясни очаквания и стриктни цели. Те също така имат и висока психологическа безопасност – среда, в която хората се чувстват сигурни да задават въпроси, да оспорват идеи, да признават грешки и да искат помощ.

Тези две неща не се конкурират – те се подхранват взаимно. Когато хората знаят, че могат да говорят свободно, те забелязват проблемите рано, подобряват продуктите по-бързо, извличат по-умни идеи и се учат по-бързо, което води до по-добра производителност.

Психологическата безопасност е политика

Не. Не можете да наложите психологическата безопасност с правила или корпоративни политики. Тя се изгражда чрез ежедневни взаимодействия – чрез това как лидерите и членовете на екипа общуват, задават въпроси, дават обратна връзка и се справят с грешките.

Психологическата безопасност изисква подход „отгоре-надолу“

Много хора вярват, че психологическата безопасност може да съществува само ако е водена от главния изпълнителен директор, ръководителите или отдела за човешки ресурси. Те предполагат, че ако висшето ръководство не задава перфектния тон, тогава останалата част от организацията е в застой.

Въпреки че висшите ръководители задават тона, истинската психологическа безопасност се изгражда локално, вътре в екипите – взаимодействие по взаимодействие. Както отбелязват авторите, дори в компании със силни корпоративни ценности, психологическата безопасност варира значително от екип до екип, защото ежедневното поведение на членовете на екипа и лидерите всъщност е ключово за това дали хората се чувстват в безопасност.

…………

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев