Бизнес БРОЙ /// Мениджър 01/2024

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Да надникнем в гардероба

Следващите 100 години може да не произвеждаме дрехи и все още да има какво да обличаме

Автор:

Стефани Филева

Да надникнем в гардероба

Да надникнем в гардероба

Следващите 100 години може да не произвеждаме дрехи и все още да има какво да обличаме

Да надникнем в гардероба
quotes

Модната индустрия е известна със способността си да прилага тенденции, които имат силата да оформят обществото. Диктува стилове, изпраща послания, събира култури, преминава граници и вдъхновява хора по целия свят. Но дава ли си сметка каква следа оставя след себе си?

Модната индустрия, в която работят над 300 млн. души и се произвеждат 100 млрд. артикула годишно, оказва огромно въздействие върху околната среда. Оценявана на 2,4 трлн. долара, тя е отговорна за от 2 до 8% от световните емисии на парникови газове според данни на Алианса за устойчива мода на ООН. Производството на дрехи надминава авиационната индустрия по замърсяване и отделя същото количество вредни емисии колкото цялата икономика на Великобритания, Франция и Германия, взети заедно. Според проучването на Алианса индустрията за облекла изразходва около 215 трлн. литра вода годишно, а текстилът представлява около 9% от замърсяването с микропластмаса в океаните всяка година. Причината е полиестерът, който се добива от петрол и измества памука като основа на текстилното производство.

Бърза мода, сериозни последици

Евтините суровини предразполагат модните марки да произвеждат по-големи количества и разнообразие от дрехи. Така през 90-те години на миналия век се заражда бързата мода – изключително печеливш бизнес модел, който превръща ексклузивния дизайн в евтин и масово разпространен стил. Търговците, които продават бърза мода, следват създадените и утвърдени тенденции от премиум марките и се опитват да доближат масовия потребител максимално до дрехите от модните подиуми. Като съкращават производствените цикли и създават актуални дизайни, модните фирми позволяват на купувачите не само да разширяват гардероба си, но и бързо да го обновяват. Това води до предлагането на големи количества нови некачествени дрехи всяка седмица. В началото на новото хилядолетие продажбите на модните вериги скачат значително. Модни гиганти като H&M и Zara завладяват световния пазар със своята бърза мода.

Иновациите в начина на производство на дрехите обаче не са в крак с ускоряването на тяхното проектиране и предлагане на пазара. И до днес бързата мода е захранвана от сравнително нискотехнологична производствена система, която оставя голям отпечатък върху околната среда. Докато луксозните марки представят ежегодно две колекции (есен/зима и пролет/лято), масовите модни брандове сменят стоката си почти всяка седмица, като разделят колекциите си на приблизително 52 микросезона. Между 2000 и 2014 г. производството на облекла се е удвоило, а средностатистическият потребител днес купува 60% повече дрехи в сравнение с преди 15 години, сочи доклад на ООН за устойчивата мода. Всяка година 92 млн. тона текстилни отпадъци завършват на сметището.

Зелената светлина за модната индустрия

Въпреки тези статистики в модната индустрия се случва положителна промяна, която набира скорост и предвещава по-оптимистични прогнози – навлизането на устойчивата мода. Целта ѝ е създаване на модни артикули по начин, който намалява въздействието върху околната среда и насърчава социалната отговорност по време на целия производствен процес. Един от основните ѝ приоритети е употребата на естествени, органични и рециклирани материали при изработката на дрехи.

Еко модата е част от кръговата икономика и цели удължаване на жизнения цикъл на продуктите. Този регенеративен подход подтиква модните брандове не само да проектират и произвеждат дрехи и аксесоари за дълготрайна употреба, но и да ги преправят или рециклират, когато вече са негодни. Удължаването на живота на облеклата има 70 пъти по-малко въздействие върху природата, показва проучване на Европейската конфедерация на рециклиращите индустрии (EuRIC). Един забележителен пример за марка с кръгова модна икономика е Patagonia. Компанията, известна със своите зимни облекла и туристическо оборудване, се фокусира върху създаването на издръжливи, висококачествени продукти, като по този начин намалява отпадъците и удължава живота на дрехите. Освен това е въвела програмата „Износено облекло“, която насърчава клиентите да разменят използваните от тях дрехи на Patagonia срещу кредит в магазина, а марката поправя и препродава тези артикули на по-ниска цена. Тази инициатива не само поощрява отговорното потребление, но и предотвратява попадането на безброй артикули в депата за отпадъци.

Рециклирането на дрехи е в основата на устойчивата мода. То е по-достъпно от всякога за потребителите. В големите градове лесно могат да се намерят контейнери за дрехи. Когато те попаднат там, стигат до специализирани фирми, които се занимават със сортирането и преработването на текстила. Запазените облекла се предават по веригата и стигат до магазините за втора употреба. България се справя добре в това отношение. За периода 2019–2021 г. Българската асоциация за кръгов текстил е сортирала 96 170 тона текстилни отпадъци. В това число влизат дрехи, събрани от различни пунктове както в страната, така и внесени от Западна Европа. Въпреки развитието на технологиите за рециклиране браншът за преработка на текстил среща ограничения заради сложния състав на дрехите. „Има нужда от разширяване на системите за разделно събиране на текстил. За да се случи това обаче, в България е необходимо да се въведе принципът на разширената отговорност на производителя. По този начин компаниите, които пускат на пазара текстилни продукти, ще имат ангажимент да осигурят или финансират разделното им събиране и последващо оползотворяване. Това ще позволи развитието на настоящите системи“, споделя Сирма Желева, мениджър „Устойчиво развитие“ в TexCycle.

Някои модни компании прилагат технологии за рециклиране в производството си, за да намалят отпадъците, още в етапа, преди продуктът да е стигнал пазара. Пример за това е българската фирма „Ингилиз Груп“, която произвежда дамски обувки за клиенти от целия свят. През 2020 г. фирмата закупува нова технология, която допринася за екологично производство без отпадъци и рециклиране на амортизирани калъпи, които се използват за направата на обувки. На всеки 1000 тона чифта производствени обувки дружеството спестява годишно 486 тона въглеродни емисии, 30 хил. литра вода и 1 тон дървесина.

Дрехите втора ръка са друга устойчива практика. Освен в традиционните физически магазини днес те се продават и в специално създадени онлайн платформи, които наподобяват социална мрежа. Това е и една от причините младите хора да проявяват голям интерес към тях. Една четвърт от потребителите основават решенията си за покупки на дрехи на устойчивостта, представя проучване на консултантската компания McKinsey във Великобритания от 2022 г. Изследване на Statista от 2023 г. сочи, че предимно поколението Z (69%) и милениалите (67%) във Великобритания пазаруват дрехи, аксесоари и обувки втора употреба. В България тенденцията е сходна – представителното проучване на Remix, един от водещите онлайн магазини за дрехи втора употреба, проведено през 2022 г., показва, че у нас над една трета (37%) от българите също купуват редовно дрехи, обувки и аксесоари втора ръка, а 40% от младите хора

(18–25 г.) купуват вече използвани модни стоки поне веднъж месечно. Американската онлайн платформа thredUP прогнозира, че пазарът на дрехи втора употреба ще нарасне със 127% до 2026 г. и ще достигне стойност от 218 млрд. долара в световен мащаб. „Интересът към този пазар в България ще продължи да расте. Младите хора, особено от поколение Z, са активни на него, като търсят уникалност и индивидуалност в модните си избори, които са и икономически изгодни“, коментира Ренета Клисарова, собственик и маркетинг мениджър на Freya vintage market.

Прогнози за едно по-устойчиво бъдеще

През юли 2023 г. Европейската комисията постави краен срок до 2025 г. на страните членки да приемат програми за разделно събиране на текстил и обувки. Целта на Комисията е да промени модната индустрия до 2030 г. с правила за екодизайн, които ще заменят синтетичните материали с рециклирани влакна и тъкани, за да осигурят по-голяма трайност на дрехите.

Бързата мода продължава да преобладава в световен мащаб. Въпреки това в България се забелязва нарастване на интереса към устойчивата мода. „Преходът ще бъде бавен, защото се изисква генерална промяна както от страна на производителите, така и от страна на навиците на потребителите. Устойчивата мода започва още на етапа на дизайн, който да предвижда по-голяма дълготрайност, рециклируемост и влагане на рециклирани материали в продуктите“, коментира Сирма Желева. Осведомеността на хората за въздействието на модната индустрия върху околната среда е от ключово значение за промяната в потреблението на дрехи. „Информационни кампании, образователни инициативи и сътрудничеството с инфлуенсъри могат да играят ключова роля в тази посока. Също така предлагането на привлекателни, качествени и достъпни устойчиви алтернативи е от съществено значение“, споделя Ренета Клисарова.

Изглежда, сякаш устойчивостта в модата не е поредният „зелен“ тренд, а е тук, за да се утвърди и да остане. Все повече хора са сериозно загрижени за околната среда и нейното опазване, а достъпът им до неограничена информация им позволява да избират и да търсят осъзнато дрехи. Как ще изглежда модата в бъдеще? Все по-голям процент от дрехите на пазара се очертава да отговарят на стандартите за устойчивостта. По-малко количество в гардероба, но с по-високо качество. В края на жизнения си цикъл дрехата да завърши в контейнер за рециклиране, а не в океана. Иновативни технологии и нисък разход на ресурси, преизползване на материали. Модата и екологията може все още да не са се хванали за ръце, но вървят една към друга. Пътят е дълъг и изисква постоянство и истинска ангажираност от двете страни – на модните компании и на потребителите. А целта е една – да остава следа само в историята.