Изпихте ли вече днешното си био, безглутеново, безлактозно и антиоксидантно смути? А дали подобни продукти предлагат толкова здравословни ползи, колкото ни се иска? Скорошно проучване на изследователи в Хюстън показва, че подобни термини могат да заблудят хората и те да консумират нещо, което не е толкова полезно, колкото очакват. Тези понятия създават „фалшиво усещане за здраве“, което може да надделее над други предупреждения на етикета – посочват експерти, – факт, с който компаниите са запознати и умело използват.

Предишни изследвания потвърждават, че например хората са по-склонни да приемат продуктите със зелени етикети като по-полезни, въпреки че те отразяват етичните бизнес практики и нямат нищо общо с хранителните качества на артикула.

Ето някои от най-често срещаните определения, които може да ни накарат да се подведем:

Изцяло натурален – въпреки че звучи чудесно за потребителите храната, напитките и козметиката им да идват изцяло от природата, за момента големите регулатори, включително в ЕС, Великобритания и САЩ, нямат изисквания (или поне не достатъчно конкретни), които уточняват какво включва терминът. Така се оказва, че всяка компания може да го използва върху опаковката си, за да привлече потребителите;

Суперхрана – този термин няма регулаторно одобрение и приета дефиниция – той е повече маркетингов, отколкото здравен. Независимо от това, доказано е, че има силен ефект върху потребителите – например 61% от британците посочват, че са си купили даден продукт само защото е етикетиран така;

Без мазнини – на практика звучи чудесно, но често версията без мазнини на даден продукт и тази с нормално съдържание на мазнини имат еднакво количество калории. Нещо повече – в обезмаслените версии често има допълнителни захари и изкуствени добавки, за да се подобри вкусът им;

Без холестерол – холестеролът се съдържа само в животинските продукти. Често обаче компании поставят такъв етикет върху храни от растителен произход, които така или иначе не го съдържат;

Кето – напоследък този тип храни и напитки набират популярност. Те съдържат малко или никакви въглехидрати или добавени захари, но това не ги прави автоматично здравословни. Често те са ултрапреработени – факт, за който алармират и редица производители;

Без глутен – приемаме безглутеновите опции като по-здравословни дори когато нямаме непоносимост, но всъщност някои от тях съдържат по-малко количество фибри и повече нездравословни добавки от конвенционалните;

Без захар или без добавена захар – все повече потребители искат да ограничат консумацията на захар, включително в напитките. Днес редица компании рекламират продукти без захар или с ниско съдържание, но за сметка на това добавят изкуствени подсладители, които не са по-здравословна алтернатива. Европейският орган за безопасност на храните (European Food Safety Authority ) утвърди директива срещу подвеждащото твърдение. Според EFSA дори цялата захар наистина да е „естествено срещаща се“ – това не би могло еднозначно да означава, че е добре да се консумира;

Направено с истински плодове – подобни напитки са зелен сигнал за здравословни ползи за потребителите. Според здравни специалисти обаче, ако сокът не е от концентрат, често той е филтриран и пастьоризиран. В този процес витамините и минералите се унищожават и остава чиста захар без хранителна стойност.