Повечето българи научават още като деца, че страната ни е „една от първите космически нации“. В обществената памет това започва с полета на „Съюз 33“ на 10 април 1979 г. с Георги Иванов на борда, който поставя страната ни хронологично под номер 6 на държавите и нациите, които са пращали човек в околоземна орбита. Полетът се осъществява в рамките на програмата „Интеркосмос“, с която СССР изпраща над дузина космонавти, основно от приятелски държави от Източния блок, Виетнам и Куба. Макар това да се случва почти две десетилетия след като двете основни нации в космическата надпреварата по време на Студената война – САЩ и СССР – са стартирали пилотирани извънпланетни полети през 1961 г., извеждането на българин в Космоса тогава има много силен политически ефект. От научно-практическа гледна точка обаче българското присъствие в Космоса има повече история с интересна традиция и принос, простиращи се десетилетия.

Българските прибори в Космоса

Българските прибори и апаратури, изпращани в близкото минало в Космоса (някои са още там и са действащи), са трицифрен брой. По-голямата част от тях са разработки на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН, който е наследник на основаната през 1969 г. Научна група по физика на Космоса, преобразувана през 1975 г. в Централна лаборатория за космически изследвания. Фактическото използване на тази апаратура започва години преди полета на Георги Иванов. Разбира се, мащабните инициативи за изпращане на космонавти подпомагат дейността, например научната програма за втория български космонавт Александър Александров върви успоредно със създаването на дузина различни апаратури специално за него.

Освен за спътниците и пилотираните полети по „Интеркосмос“ прибори на ИКИТ са били част и от редица международни програми. Някои от най-отличителните са: изпращаните до станция „Мир“ и по-късно до Международната космическа станция (където има съвсем актуални проекти в партньорство с NASA); инструментът RADOM-7 за индийската лунна мисия „Чандраян“ преди десетина години; видеоспектрометричния комплекс „Фрегат“, изпратил до Земята снимки на Марс и Фобос в една от първите наистина мащабни международни мисии, обединили сили от двете страни на Желязната завеса в края на 80-те; приборите за измерване на радиацията от сериите „Люлин“, които се ползват включително и в проекта ExoMars, и т.н.

България също така изстрелва по времето на социализма два разработени в страната изкуствени спътника. Изведеният в околоземна орбита през 1981 г. „Интеркосмос –България 1300“ например все още е действащ. Страната ни е и сред пионерите в областта на храните в космическите изследвания, като прави космическа оранжерия и допринася за разработката на различни подходящи за подобни полети храни.

И е важно е да подчертаем, че всичко това не е само славно минало, а реално настояще. Много от „космическите“ проекти на ИКИТ имат и практическо приложение на Земята, като представители на института са регистрирали 12 патента само през 2023 г.

Нови възможности в глобализиран свят

Един от интересните проекти за изследване на Космоса в България, който се подготвя от години и предстои да стартира практическа работа догодина, е новата станция за наблюдение при обсерваторията в местността Рожен в Родопите. Тя ще е част от разпределената система на нискочестотия радиотелескоп LOFAR, която обединява много на брой малки антени в шест европейски държави. Събраната информация от тези станции представлява един от най-мощните радиотелескопи на Земята. Той ще даде на човечеството повече познания за звездите, планетите, йоносферата и се очаква да отвори прозорец за развитие на много дялове от астрофизиката. Това включва формирането на масивни галактики, купове и черни дупки, както и открития, свързани с формирането на звезди в ранната Вселена. Един от акцентите на екипа на българската станция ще бъде възможността да се изследват слънчевите изригвания, както никога досега, обяснява за „Мениджър“ доцент Камен Козарев от Института по астрономия към БАН. Наличието на такъв проект ще помогне и за развитието на човешкия капацитет в космическите изследвания в страната, убеден е той.

Международното коопериране определя голяма част от възможностите пред развойната дейност в България в сферата днес. От няколко години сме със статут на държава сътрудник (т.нар. European Cooperating State) на Европейската космическа агенция (ESA). Чрез програмите ѝ се финансират различни дейности, свързани с Космоса, с цел развитие на икономическа и иновационна екосистема в областта, така че страната ни да стане пълноправен член на ESA.

През ноември 2023 г. България се присъедини към партньорските споразумения „Артемида“ (The Artemis Accords), водени от НАСА, което ще даде още повече възможности на български компании и разработчици да се включат в международни проекти – включително например за създаване на бази на Луната или икономически дейности в Космоса.

Космическата политика на България, както и съответното финансиране, свързано с тези проекти, се управлява от Министерството на иновациите и растежа. Това включва сесии за финансирания и информационни дни, подробности за които могат да се намерят на сайта на институцията.

За радост, обаче не всички инициативи се нуждаят от институционална подкрепа, за да могат да навлязат в тази доста перспективна сфера. Един силно позитивен пример за развитие на космически бизнес, базиран в България, е компанията EnduroSat. Техните модулни наносателити се развиват доста добре както като технология, така и като пазарна реализация. От изстрелването на първия си сателит през 2018 г. досега компанията вече има изведени в орбита над 50 сателита и над 2500 модула за различни глобални партньори и се готви да пусне първото българско ято от спътници. Бурното развитие на компанията показва потенциала на сферата и възможността той да бъде използван и от български бизнеси, дори тук – „на ръба на Европа“, както буквално е написано в сайта им.

„Финансирането на (свързани с Космоса, бел.авт) проекти в България засега не е голямо. Вероятно все още тази сфера не е попаднала в полезрението на инвеститорите. В същото време говорим за един многомилиарден пазар – посочва доц. Козарев. – Всички ние – учени, иноватори, икономически оператори – трябва да покажем, че има какво да се спечели. С развитието на тази екоситема естествено ще придобият интерес и частни инвеститори и се надявам, че в България може да се развие и индустрия в областта.“