Културни кодове: Има ли полза от носталгията по трудни времена

Много хора понякога изпитват носталгия по времена, които са били трудни, мрачни или направо ужасни.

Някои войници, завърнали се от война, копнеят за другарството и значимостта на фронта. Бивши колеги се събират и със смях си спомнят за кошмарния шеф, който някога ги е тероризирал. На някои хора им липсва пандемията, когато времето сякаш беше спряло. Периодично социалните мрежи се изпълват със спомени за празните улици на 2020 г., за забраните за самоизолация и за възможността да не правиш нищо.

Носталгията по ужасни неща звучи абсурдно, но много хора я изпитват, защото освен лошите неща е имало и такива, които са придавали смисъл на живота. Според изследователите, които изучават носталгията, основната причина за това явление е, че хората се обръщат към миналото, за да осмислят настоящето. Размисълът за трудните времена придава значимост и поучителност на живота, който иначе би могъл да изглежда безсмислено суров. „Миналото е било тежко - мислим ние, - но сме оцелели, значи сме силни“.

През очите на избледняващия афект

Разбира се, част от причината за това е, че хората са склонни да романтизират миналото, да си го спомнят по-ярко, отколкото е било в действителност. Благодарение на така наречената „грешка на избледняващия афект“ негативните чувства към дадено събитие избледняват много по-бързо от позитивните. Тъй като трудното преживяване остава в миналото, ние си спомняме хубавите неща и забравяме проблемите. Според експертите носталгията обикновено се дължи на чувство на неудовлетвореност от настоящето, което кара миналото да изглежда по-добро в сравнение с него.

Но дори когато хората си спомнят ясно за несгодите, в ретроспекция те често не изглеждат толкова лоши. Кристин Батчо, професор по психология в колежа „Ле Мойн“, интервюира хора от различни поколения за спомените им от детството. Тя предполага, че тези, които са израснали по време на войната или Голямата депресия, ще изпитват по-малко носталгия по младостта си, отколкото хората, които са израснали в мирни или благополучни времена. Но се оказало, че това съвсем не е така.

Вместо това хората са склонни да свързват негативните си спомени с това как са преодолели трудностите. Например един човек, преживял Голямата депресия, разказал на Батчо, че като дете никога не е имал достатъчно храна. Но след това си спомнил, че се е опитвал да намери храна, като например късал плодове от съседското дърво. Той има щастлив спомен как веднъж усетил миризмата на хляб, който майка му току-що е изпекла, което било истински лукс.

Батчо казва, че подобни спомени помагат да се преодолеят настоящите проблеми: „Те правят днешните трудности да изглеждат управляеми и решими. Те ни напомнят колко е важно да ценим това, което имаме. Също така ни напомнят, че бъдещето е мъгляво, но вместо да мислим за него като за страшно, можем да мислим за него като за вълнуващо.

Полезни връзки

Малко са широкомащабните и задълбочени изследвания по тази тема, но някои експериментални разработки показват, че носталгията осигурява усещане за автентичност и връзка между миналото и настоящето. Ето защо често изпитваме носталгия по значими моменти. „Хората изпитват носталгия по събития, които придават смисъл на живота им или им помагат да се чувстват значими“, казва Андрю Абейта, професор по психология в университета Рутгерс. Понякога тези значими събития могат да предизвикат стрес или дори страдание.

Според Константин Седикидес, психолог от университета в Саутхемптън, Обединеното кралство, психолозите определят смисъла като усещането, че животът на човека е смислен, последователен и има цел. И в много случаи действията ни в трудни моменти отговарят на това определение. Те са смислени, последователни и целенасочени. Преломните моменти в живота обикновено са повод за носталгия и рядко са лишени от драматизъм.

Спомените за трудните преживявания ви напомнят, че поне сте оцелели и че близките ви са се притекли на помощ. „Фактът, че хората са направили нещо за нас, повишава самочувствието ни“, казва Батчо. Проучване на психолога Тим Уилдшут и колегите му установява, че хората, които си водят записи на носталгични преживявания, имат по-висока самооценка от контролната група. Те също така се чувствали по-уверени във взаимоотношенията си.

Спомените за взаимоотношенията, създадени в трудни моменти, помагат да се погледне положително дори на най-трудните преживявания. В „Племето“ Себастиан Юнгер описва таксиметров шофьор в Сараево, който с гордост разказва за преживяванията си по време на войната в страната: „Той е бил в специална част, която се промъквала през вражеските редици, за да помага на други обсадени анклави.“ „Войната, макар и ужасна, създаде социална връзка, която на много хора силно липсва“, пише Юнгер. - Понякога бедствията се помнят с повече топлина, отколкото сватбите или почивките в тропиците.“

Носталгията подсказва, че личната ви история не е била само страшна или трагична. Тя ви е помогнала да станете това, което сте. Може би затова жените, които са работили вкъщи с деца по време на пандемията, толкова охотно си спомнят за това преживяване, точно както жените, които наскоро са родили, обичат да разказват историята на раждането си (често доста ужасна). „Това е начин да се справим с негативните аспекти и в крайна сметка да излезем от другата страна“, казва Бачо. - Това е своеобразен катарзис.“

Спомените за трудните моменти могат да придадат смисъл на живота и да ни позволят да оценим силните си страни в „битката“. Може да не искаме миналото да се върне, но не бива и да го забравяме.

Източник: The Atlantic