Не преследвайте леопарди!

Авторът на книга за стоицизма Нийл Бъртън развенчава популярните митове за стоицизма

Като автор на книги често ме питат по какво древният стоицизъм се различава от съвременния стоицизъм. И това е наистина важен въпрос, защото обикновено хората бъркат двете и отхвърлят първото заради второто.

В основата на древния стоицизъм стои идеята, че човек трябва да действа в съответствие с природата си, а това говори за две неща.

Първо, ние сме социални животни, създадени да работят заедно, „като ръце, крака или клепачи“. „Човешката природа, казва стоическият учител Мусоний (починал през 95 г. сл. Хр.), е много подобна на природата на пчелите.

Пчелата не е в състояние да живее сама, тя умира в изолация. Тя се стреми да изпълни общата задача на членовете на своя вид – да работят и взаимодействат с другите пчели. 

Проявявайки неприкрит егоизъм, ние преставаме да бъдем хора,

но пък  само като хора, които си сътрудничат в името на общото благо, сме щастливи и доволни.

Второ, макар че мравките, пчелите и може би дори вълците са по-общителни от хората, ние все още се смятаме за най-рационалните от всички животни - така че разумът е нашата отличителна или определяща функция. Ако леопардите искат да бъдат смятани за добри леопарди, те трябва да бягат бързо, а хората, за да бъдат смятани за добри хора, трябва да се отличават и преуспяват с мислене.

Ако вместо това се стремим да преуспяваме в бягането, плуването или правенето на пари, ние не разбираме достатъчно добре какво означава да си човек. И така, Аристип попитал един от онези мъже, които се похвалили с гмуркането си: "Не ви ли е срам да се гордеете с това, което прави делфинът?"

Ние, хората, трябва да сме рационални и социални във всеки един момент. За съжаление, твърде лесно попадаме в капана на неразумните влечения и разрушителните емоции, които те пораждат. Тези влечения обещават удоволствие или щастие, но в действителност предлагат само робство. Само ако можехме да обърнем внимание, за да видим, че нищо не води до удоволствието и щастието, така както разумът и самоконтролът.

Днес идеята на повечето хора за стоицизъм е оцветена от

модерния стоицизъм, тоест простото потискане или заключване на емоциите.

Това модерно определение възниква през XVI век, но не трябва да се бърка с много по-старото философско движение. Стоикът не е лишен от емоции, но в идеалния случай той няма болезнени или безполезни емоции като гняв, завист и алчност.

Безчувствеността, ако беше възможна, би означавала преминаване в неживото състояние на дърво или камък, докато стоикът, напротив, се стреми да съществува и да успее като човек.

Стоиците призовават за положителни и просоциални емоции като състрадание, приятелство и благодарност, които произтичат от „Медитациите“ на Марк Аврелий. Още в първата книга той възхвалява своя наставник Секст от Херонея за това, че е „свободен от страсти и в същото време пълен с любов“.

Днес хората, запознати със стоицизма, често го използват по време на криза, само за да открият, че

става дума за много повече от незабавно решаване на проблеми

или изграждане на дългосрочна устойчивост.

Когато пишех стоически разкази, един стегнат и със закопчани копчета хирург ме озадачи, като ме попита как съвременният стоицизъм се различава от древното философско движение. „Модерният стоицизъм е да владееш себе си и да се държиш под контрол, докато в същото време  древният стоицизъм се свежда към стремежа за разбираем поглед към всичко, което поражда много интересни въпроси“, отговорих аз. 

За разлика от много съвременни теории, целта на стоицизмът не е да ви накара да се почувствате по-добре, а да ви направи по-добри. И като се има предвид всичко, това е най-сигурният начин да се почувствате по-добре, и не просто по-добре, а по-добре от всякога.

Източник: Psycholology Today

Превод и редакция Стоян Сираков