Теория на отлагането

Може би гледате видеоклипове с котки. Или подреждате чекмеджето си с подправки по азбучен ред. А може би отмятате всяка друга задача от списъка си със задачи, освен тази, която отчаяно трябва да бъде изпълнена. Начините, по които отлагаме, са толкова разнообразни, колкото и ние самите. Но според един невроучен, лекът срещу отлагането е един и същи за всички нас, независимо защо или как избираме да отлагаме.

Единна теория за отлагането

Още през 30-те години на миналия век известният психолог от Харвард Бъръс Фредерик Скинър разработва единна теория за отлагането. Може би това име ви е познато – Скинър е човекът, обучил лабораторни плъхове да натискат лост, за да получават храна, както и да се ориентират в лабиринт, за да избягват токови удари.

Тези експерименти го довеждат до развитието на бихевиоризма – убеждението, че животните правят това, което правят, за да избегнат болка или да търсят удоволствие. И идеята не се отнася само за плъхове и гълъби. Скинър казва, че тя описва и хората. Това го довежда до разработването на т. нар. „Закон на Скинър“, според който отлагането възниква, когато болката от изпълнението на задача надвишава удоволствието от нейното завършване. Ако искате да спрете да я отлагате, трябва да намерите начини да промените баланса и да направите така, че ползите да надвишават вредите.

Адаптиране на Закона на Скинър за хората

Това е доста елегантно описание на механизма, който движи отлагането. Но проблемът е, че хората не са плъхове. Желанията и страховете на косматите лабораторни животни са прости. Те тичат към храната и бягат от болката. Хората избягват задачи поради страх от провал, пасивно-агресивна борба за власт, примамливи разсейвания и милион други сложни психологически причини.

Как да се справите с цялата тази сложност, за да разберете какво точно причинява болката, която ви пречи да изпълните някаква важна задача? Тук на помощ идва метода „глава-сърце-ръце“ на невроучения Ан-Лора Льо Канф.

Бивш служител на Google с докторска степен по невронаука, Льо Кънф е автор на книгата „Tiny Experiments“, която превръща академичните ѝ изследвания в ежедневни съвети за постигане на целите ви. Наскоро в подкаста Hello Monday на LinkedIn тя обясни как да определите точното ниво на болка, което ви спъва, когато отлагате. Тя изследва бариерите, които карат хората да отлагат нещата, и ги разделя на три категории:

• Глава: Не вярвате напълно, че трябва да изпълнявате задачата. Някой, някъде ви я е възложил или ви я е оставил, но рационално просто не вярвате, че това е добър начин да използвате времето си или е вероятно да доведе до резултат, който цените.
• Сърце: Ако проблемът опира до сърцето, това означава, че вие се борите на емоционално ниво. Може да се съгласите, че задачата трябва да бъде изпълнена, но очаквате тя да бъде неприятна, стресираща или скучна.
• Ръце: Когато сте доволни от задачата и очаквате да ѝ се насладите, но все пак отлагате, проблемът може да е във вашите ръце. Това означава, че се страхувате, че ви липсват инструментите или уменията, за да п изпълните.

Как да използвате метода „глава-сърце-ръце“, за да спрете да отлагате

Идентифицирането на точката на болка, която причинява отлагането, с този метод е важна първа стъпка към преодоляването му. Но това е само първата стъпка. След като разберете какво прави изпълнението на задача болезнено, следващата стъпка е да канализирате вътрешния си бихейвиорист и да предприемете действия, за да премахнете част от тази болка.

Във видео за Big Think Ан-Лора Льо Канф обяснява по-подробно как може да изглежда това. Например, ако проблемът е рационален – идващ от главата, „може би е добре да предефинирате стратегията като се свържете с колегите си и да им кажете: „Хей, не съм съвсем убеден, че това е начинът, по който трябва да подходим към това. Искате ли да отидем и да обсъдим заедно идеята и да видим дали има по-добър подход, който бихме могли да използваме?“

При „проблеми със сърцето“ можете да потърсите начини да направите изпълнението на задачата по-забавно. Може да поканите приятел да ви помогне със задачата, да я съчетаете с дейност, която ви харесва, или да преместите местоположението си, за да свършите задачата на място, което ви кара да се чувствате добре. Въвеждането на данни, на плажа или в любимото ви кафене също води до завършек на задачата. И накрая, при проблеми с ръцете можете да потърсите начини да придобиете уменията, за които се страхувате, че ви липсват. „Вдигнете тази ръка. Поискайте помощ. Кажете на хората около вас или на хората, с които работите, че може би се нуждаете от малко менторство, коучинг или обучителен курс, за да можете да се справите с тази задача“, настоява Льо Канф.

Актуализиране на стара идея за това как да се преборим с отлагането

Ако всичко това ви напомня за сложен подход към закона на Скинър – намаляване на болката и увеличаване на удоволствието, за да промените поведението, то това е идеята. Методът на Льо Канф е много полезна актуализация на почти 100-годишна идея. Като адаптира теорията на Скинър към хората, тя прави много по-лесна за прилагане на практика.

Така че следващия път, когато се бавите със задача, която наистина трябва да свършите, обърнете вниманието на главата, сърцето и ръцете си, за да определите болезнената точка, която ви спъва. След като разберете каква е тя, ще знаете кой циферблат трябва да завъртите, за да се справите най-накрая с отлагането.

…………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев