Културни кодове: Срам и поука - кога всеобщото порицание е полезно

Културни кодове: Срам и поука - кога всеобщото порицание е полезно

Политологът Дженифър Форестал разсъждава за публичния съд, културата на канселиране и дали онлайн оценките имат само негативен ефект 

Културата на канселиране трупа лоша репутация. Публичното порицаване на хора в интернет за нарушаване на социалните норми - от неуместни шеги до спорни бизнес практики, е все по-голям проблем.

Онлайн остракизмът може да бъде напълно непропорционална форма на реакция, нарушаваща личния живот на „засрамения“ и не предлагаща възможност за защита. Затова много критици твърдят, че подобно порицание създава „вълна от омраза“, която разрушава живота и репутацията, оставяйки жертвата с „вечен цифров багаж“, и застрашава основното право на публично изразяване в едно демократично общество. В тази връзка някои учени заявяват, че така нареченият „онлайн срам“ е морално нарушение и социално неразположение.

Дали онлайн преценката е само негативно явление? Аз съм политолог, който изучава връзката между цифровите технологии и демокрацията. В изследванията си показвам как публичното порицание може да бъде ценен инструмент за отчетност. Вероятно е обаче то да има положителен ефект само в определено общество, чиито членове са свързани помежду си с множество припокриващи се отношения.

Кога срамът е полезен

Публичното порицание е „хоризонтална“ форма на социална принуда, при която хората се държат отговорни един за друг за нарушаване на социалните норми, вместо да се обръщат за това към по-висш орган. Тя е особено полезна в демократичните общества и в случаите, когато има дисбаланс на властта или няма достъп до официални органи, които биха могли да държат нарушителя отговорен.

Например публичното засрамване може да бъде ефективна стратегия за оспорване на несправедливостта на властта и корпоративното поведение или за поддържане на журналистическите стандарти срещу плагиатството. Публичното засрамване създава натиск, който мотивира хората да променят поведението си и служи за урок на другите.

Но за да има публичното порицание положителен ефект, е необходим определен социален контекст. Първо, всички участници трябва да признават споделените социални норми и наказанието за нарушаването им. Второ, порицаното лице трябва да се грижи за репутацията си. Трето, порицанието трябва да бъде придружено от възможност за изкупление и приемане обратно в обществото.

Това означава, че подобен социален механизъм е по-вероятно да работи в общности с припокриващи се връзки, като например училища, където всички родители се познават.

На публични места, където хората често се срещат, например на работното място, е по-вероятно те да разбират общите социални норми и задължението да ги спазват. В такава среда хората се интересуват какво мислят другите за тях и знаят как да се извинят, за да бъдат социално приети.

Общности, които обединяват

Повечето онлайн кампании за извинения обаче не се провеждат в такъв положителен социален контекст. В една добре позната социална мрежа, където се провеждат много публични осъждания на високо ниво, потребителите обикновено нямат много връзки помежду си. Не съществува единна „общност на социалната мрежа“ с общоприети норми, така че за потребителите е трудно колективно да накажат някого за нарушаване на нормите на платформата.

Освен това пътят обратно към обществото е затворен за такива хора, тъй като не е ясно пред кого и как да се извинят.

Не всички онлайн кампании за обществено порицание обаче се развиват по подобен начин. В Threadless, онлайн общност и сайт за електронна търговия за художници и дизайнери, потребителите ефективно използват общественото порицание, за да поддържат нормите за интелектуална собственост. Използването от авторите на Уикипедия на анулиране на редакции на статии е помогнало да се наложат стандартите на енциклопедията дори при анонимни автори. И дори в социалните медии отделни общности отдавна използват публичното порицание като ефективен механизъм за отчетност.

Основната характеристика на тези примери е структурата на онлайн общността. Тогава засрамването е по-продуктивно, защото се случва в добре дефинирани групи, чиито членове имат повече общи връзки.

Признаването на тези разлики в социалния контекст помага да се обясни защо, например, когато потребител на Reddit е бил засрамен от общността за публикуването на неподходяща снимка, той е приел упрека, извинил се е и е бил приет обратно в общността. За разлика от тях тези, които са засрамени от „цялата социална мрежа“, често поднасят неясни извинения и след това биват напълно отстранени.

Преминаване на онлайн границите

Прехвърлянето на общественото осъждане в интернет има доста сериозни последици. За разлика от повечето случаи в реалния живот, кампаниите за заклеймяване в интернет често се провеждат масово, като за потребителите е трудно да проследят дали са свързани помежду си. Освен това, като създава възможности за разширяване и припокриване на мрежите, интернет може да размие границите на общността, така че потенциалът за тормоз става по-голям.

Например, въпреки че един потребител на Reddit беше възстановен в своята общност, историята за позора скоро се разпространи не само онлайн, но и в националните медии. В крайна сметка той изтрива акаунта си.

Това е пример защо публичното опозоряване в интернет е труден въпрос. То рядко е ефективно в големите платформи на социалните медии, но в други платформи и пространства, където има добре дефинирани общности, като например сред студентите, може да осигури важни ползи за обществото.

Подобно на другите инструменти на демокрацията, публичното порицание е инструмент, чиято стойност зависи от начина, по който се използва.

Източник: The Conversation

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Берлин оттегли съпротивата си срещу придобиването на Commerzbank от UniCredit
Времето в неделя: Предимно слънчево с максимални температури до 18 градуса
Северна Македония планира да завърши пътния маршрут по Коридор 8 до 2029 г.
Мащабно изследване на мозъка поставя под въпрос популярна теория за контрола над емоциите
Износът на петрол през Ормузкия проток спада рязко на фона на зачестилите ирански атаки
Можем ли да бъдем продуктивни през целия работен ден?
Ребалансиране без нарушаване на бюджета
Макрон обмисля промяна в конституцията на Франция заради растящия държавен дълг
Дженифър Анистън, Рийз Уидърспун, Крис Прат и Сталоун станаха най-високоплатените тв звезди от сериали
AXIOM с нов офис за централно управление и нов етап от своето развитие
Истории на успеха: 20 години In Your Hands
Office 1 превръща най-големия си магазин на „Цариградско шосе“ в пространство за технологии, творчество и идеи
Лукс на колела: 10-те най-скъпи коли, които можете да си купите в България
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Фон дер Лайен предлага нов заем от 45 млрд. евро за Украйна
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Товарен кораб потъва край нос Калиакра
Започва строителството на третия лъч на метрото
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Евтино и лесно
Простреляха турския Павароти
България планира да придобие 57 самоходни гаубици „Сезар“ от Франция
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
Започват да изплащат добавката от 50 евро за Коледа
Правила за нарушаване на правилата
Председателят на НСИ: Инфлацията е около 6%, но доходите продължават да изпреварват ръста на цените
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
АПИ: Днес избягвайте магистрала Хемус, ако е възможно
Интимният скандал с шефа на Nvidia Дженсън Хуанг вдигна търсенето на кожените якета Tom Ford
Международни хакери шпионирали българските държавни институции цели 5 години
Гърция привлича заможни купувачи на имоти от цял свят
КЗК разреши инвестицията на „Шнайдер Електрик“ в българската „Шелли Груп“
Украйна увеличава натиска върху руската логистична мрежа с удари по Кримския мост
50-те най-добри ресторанта в света за 2026 г.: Първите три места са в Испания, Тайланд и Дания