Трилион на вятъра: Как да не пропуснете блестящата идея

Хората рядко оценяват реалните перспективи на своите идеи и понякога отказват наистина интересни проекти.

Решенията, които променят света не са много и завършилите студенти и аспирантите рядко правят наистина революционни избори. През 1995 г. млад компютърен учен от Станфордския университет избира тема за дисертация. Той знае, че това може да повлияе на цялата му кариера, затова прави списък с 10 идеи, които го привличат.

Един от вариантите се отнася до сравнително нова световна мрежа, която е изобретена само шест години преди това. Младият учен си задава въпроса дали е възможно хипервръзките към сайтовете да бъдат подредени по същия начин, по който учените подреждат цитатите.

Както може би се досещате, този млад учен е Лари Пейдж и неговият проект, първоначално наречен BackRub, в крайна сметка формира основата на алгоритъма PageRank и търсачката Google. Компанията- майка на Google Alphabet днес струва над 1 трилион долара.

Като обърнем поглед назад, можем да кажем, че гениалността на идеята, която завинаги промени начина на сърфиране в Интернет и донесе на Пейдж около $100 млрд. лично богатство, може би е била очевидна. Лесно е обаче да си представим един алтернативен вариант, в който Пейдж би се спрял на друг проект, защото му се струва идеален материал за докторската му степен.

Като цяло изследванията показват, че хората рядко осъзнават истинската стойност на собствените си идеи. Това означава, че често пропускаме да видим потенциала на страхотните идеи и мисли, отхвърляме ги и губим време за по-малко обещаващи проекти. За щастие, някои проучвания предлагат и хитри начини за избягване на подобни грешки.

Предимството на второто място

Едно от най-задълбочените проучвания е проведено от професора от Stanford Graduate School of Business Джъстин Бърг. В поредица от експерименти той помоли участниците да измислят нови продукти или услуги. Например, нови форми на фитнес оборудване или вълнуващи маршрути за пътуване. Първо участниците направиха списък с първоначални идеи и ги подредиха по реда на предпочитание, след което имаха време да развият своите концепции. След това комисия от независими съдии оцени качеството на окончателния проект.  Чрез анализиране на груповите данни, Берг установи, че като среден показател, първият избор на оценявана идея, често не е най-добрият. Но втората идея предизвика повече ентусиазъм сред останалите.

При по-нататъшните изследвания Берг установи, че оценките на участниците са изкривени поради нивото на абстрактност на още суровата идея. Участниците като цяло предпочитат по-конкретните концепции, за които им изглежда, че са и най-лесни за реализация. „Конкретна идея обикновено е по-близо до абсолютния си потенциал, така че не е нужно да сте силен в прогнозите“, казва Берг. „Ценността  на идеята в такива случаи вече е относително очевидна“, пояснява той. По тази причина хората често отхвърлят по-абстрактни идеи, които не могат да бъдат приложени веднага.

С развитието си обаче потенциалът на абстрактните идеи скоро става очевиден, което ги прави по-популярни сред независимите оценители в експеримента на Берг.

Ето един прост приер. Помислете за предложението на един от участниците в изследването на Берг, за „гравитационна или вятърна машина“, която би осигурила съпротива на вашите движения – нещо като плуване, но без басейн. Първоначално беше трудно да си представим как може да стане това, но след това участникът проучи възможността за използване на магнитна платформа, в комбинация с магнитен тренировъчен екип. „Това би било обичайна работа, като „тичането с високо вдигане на коленете или силовите упражнения при тренировки“, е оценката на един от участниците в експеримента.

С завъртане на магнитите, трениращият може дори да левитира, защото така се улесняват упражнения, като стойки на ръце, например. Като бъдат отчетени тези подробности, идеята се оказва много популярна сред независимите оценители.

Как да забележите страхотните идеи

Както показват резултатите на Берг, постоянно пропускаме най-добрите идеи, защото просто не можем да разпознаем златните късчета. Как може да подобрим тази наша способност?

Като се има предвид, че интуицията често ни мами, би било хубаво да развием правилно рефлексивно мислене. Берг, например, откри, че е възможно участниците да подобрят прогнозите си, като ги помоли да обосноват очакваните си рейтинги - просто мисловно упражнение, което им помогна да оценят и по-абстрактните идеи. „Ключовият момент е, че вие трябва да се отнесете сериозно към размишленията си и да сте готови да промените своето мнение“, казва Берг.

Най-общо казано, според него може да отложим окончателния избор, докато не разработим няколко конкурентни опции. С повече обмисляне една абстрактна идея, която в началото не е изглеждала много обещаваща, ще започне да придобива съдържание и скоро може да изглежда по-вълнуваща. „Ако реша, например, да напиша нова книга, щях да обмисля няколко концепции и едва тогава да реша какво да правя. Това намалява риска от отхвърляне на идеята твърде рано“, казва Берг.

Рохелио Пуенте Диас, професор по маркетинг в Анкхауазкия университет в Северно Мексико, е съгласен, че хората трябва  много внимателно да се облягат на първоначалните си преценки. Неговата собствена работа показва, че често се доверяваме на „метакогнитивните сетива“ – предчувствия дали нещо ще работи или не, за да преценим качеството на дадена идея, а те могат да бъдат пристрастни. Според него обаче един от най-големите проблеми е неоправданият оптимизъм за потенциалния успех на идеята. „Склонни сме да гледаме само от положителната страна“, казва Пуенте Диас. По същата причина той препоръчва съзнателно да си представяте защо една идея може да се провали.

Ако приемете този подход, заедно с предложението на Берг, развиете тези  идеи и разберете докъде могат да доведат, тогава можете да направите списък с плюсове и минуси за всяка от тях. „Полагайте възможно най-много усилия, като мислите какво може да се обърка и какво да работи най-добре“, казва Диас.  По този начин можете да предотвратите проблеми, които в крайна сметка ще доведат до провал, а от друга страна ще сте сигурни, че блестящата идея, която сте избрали, е осъществима.

Може би най-сигурният начин да успеете е да оцените мненията на други хора - за предпочитане тези, които може да се интересуват от вашия продукт или услуга. Професорът по маркетинг от Университета на Колорадо Лора Корниш казва, че повечето компании се ангажират с проучване на клиенти на сравнително късен етап от разработването на продукта. Тя обаче е на мнение, че ползите биха по-големи и на един по-ранен етап, скоро след първоначалната сесия за мозъчна атака. Така биха могли по-лесно да бъдат идентифицирани най-успешните идеи. „Ако можете да намерите 20 или 30 души, които оценяват вашата идея, тогава ще получите реален сигнал за това дали е добра или не“, казва Лора Корниш.

Може никога да не разберем какво е накарало Лари Пейдж да избере BackRub и да изостави други идеи, но тези методи ще помогнат на всеки да се научи да идентифицира проектите с най-голям потенциал. Като положим повече усилия в първоначалното развитие, като вземем предвид най-добрите и най-лошите сценарии и оценим мненията на другите, можем да отделим златото от боклука и да предпазим идея за трилион долара от прахосване.

Източник: BBC WorkLife