5 неща, които можем да научим от децата

Децата не трябва да работят, те не мислят за политиката и кариерната стълбица, нито за взаимоотношенията и драмите, свързани с тях. Те още се намират в онова уникално състояние, в което можеш да разбереш какво е наистина важно в този живот. И възрастните, с всичките си задачи и проблеми, има на какво да се поучат от тях.

Ето пет неща, които децата знаят, а ние сме забравили.

Да спреш да се цупиш и да се заемеш с нещо ново

Възрастните сме свикнали да решаваме какво да правим и къде да се намираме. Децата още нямат тази привилегия и ако големите са решили, че детето ще иде с тях на някакво скучно събитие, то няма много избор – остава му само да капризничи или да се обиди.

Плюсът е там, че детето не може да стои обидено дълго. Околният свят му е твърде интересен и дори най-дребното любопитно събитие може да го отвлече от тежките мисли и да го развесели – хубавата песен по радиото, игричката на телефона – повече не е нужно.

Много малко възрастни могат също така бързо да забравят нещастията си и да се отвличат с нещо друго. И въпреки че родителите вече не могат да ни принудят да идем някъде или да направим нещо, което не искаме, ние често го правим сами, защото „трябва“.

Какъв урок може да извлечем от поведението на децата?

Не си струва да зацикляме на проблема, скучната вечеринка или събитието, на което сме били задължени да присъстваме. Развличайте се с каквото можете – гледайте през прозореца, слушайте музика, играйте на игри или просто мечтайте. Във всяка ситуация може да се намери нещо интересно, към което да насочим вниманието си, вместо да се сърдим на Съдбата.

Грешката не е катастрофа

Когато общуваме с деца – без значение свои или не – се ограничаваме в много неща. Не използваме неприлични думи, не пушим и не разказваме пошли вицове.

Ако обаче се изпуснем и кажем нещо не както трябва... няма да стане нищо особено. Вероятно даже ще се наложи да обясняваме, че не е правилно да се казват такива думички, защото, ако детето не е било възпитано да слуша ругатни всеки ден, то просто няма да знае, че те са "лоши".

Какъв урок можем да извлечем от това?

Не си струва да се разстройваме, че сме направили грешка или че сме се изложили пред някого – обикновено никой не обръща внимание на тези неща. Например ако сте закъснели с 20 минути за работа веднъж в годината, шефът ви сигурно дори няма да забележи. Забелязват се само по-сериозните тенденции в поведението – грешки, които се повтарят редовно. За малките пропуски няма смисъл да си скубете косите.

Обучение с увлечение

Децата не се боят да експериментират и не се спират заради факта, че не могат още да правят нещо. Ако някоя игра им е интересна, те могат да я играят хиляди пъти, докато накрая не успеят да победят.

Те не се разстройват от това, че нещо не им се получава – просто го правят, докато не успеят. Възрастните често се мислят за експерти в своята област и дори не се опитват вече да научат нещо ново. Като че ли „не мога“ е основателна причина да не направим нещо.

Поуката е такава:

Докато не започнете да правите нещо, няма да го владеете. И няма значение колко време ще ви е нужно, за да започнете да постигате успехи. Ако нещо ви увлича, не бива да си поставяте рамки след колко време то ТРЯБВА да започне да ви се получава. Просто го правете, докато не го овладеете.

Стремежът към новото

Децата обичат да опитват нови неща. Интересен им е целият свят, защото нямат затвърдени стандарти за това кое е интересно, а кое – не.

Възрастните обаче имат закостенели шаблони и нещата, които не съвпадат ТОЧНО с интересите им, се отхвърлят като ненужни.

Урокът е очевиден:

Не си поставяйте ограничения в интересите. Ако ви препоръчват отличен филм от жанр, който по принцип не харесвате – поне опитайте да го видите – може пък да ви хареса! Това се отнася и за всичко останало – ако никога не сте опитвали нещо, но мислите, че няма да ви се хареса, все пак опитайте. Ще се зарадвате, ако грешите.

Нямат житейски шаблон

Децата могат да общуват добре както с връстниците си, така и с по-малките и с по-големите от себе си. Дори и да са напълно непознати.

Повечето възрастни обаче са се оградили с шаблони и разграничения по възраст, пол, социално положение и т.н. А всеки човек може да се окаже интересен – и детето, и връстникът, и най-възрастните. И бедният, и богатият. И интелектуалецът, и необразованият. 

Да, интересите ви сигурно ще се различават – с децата по-добре да не гледате „Игра на тронове“ и да не се занимавате с кървави компютърни игри, но това не значи, че в компанията им няма да ви е интересно.

Стараем се да подбираме приятелите си по интереси. Това обаче не значи, че няма какво да намерим и у хората, чийто живот е много различен от нашия.

По материали от LifeHacker