Фаталната шеста година на изпълнителните директори

ДОЙДЕ ЛОШО ВРЕМЕ за изпълнителните директори. Днес големите корпорации ги сменят четири пъти по-често в сравнение с 1997 г. Тази тенденция повдига важен въпрос подценяват ли бордовете умението да се ръководи в дългосрочен план? Стават ли тримесечните отчети най-важни за управлението на компанията?

Изследване на "Буз Алън Хамилтън", продължило десет години и посветено на текучеството сред висшите мениджъри в 2500-те най-големи компании в света, обаче ни води към различен отговор. Бордовете не показват свръхнетърпимост. Те правят това, което би трябвало да правят отдавна: гонят очевидно неподходящите директори.

Огромното мнозинство си отива заради слаби финансови резултати. Компанията на уволнения обикновено постига средно половината от резултатите на конкурентите с ефективни шефове.

Днес директорите си тръгват на шестата година, през 1997 - на деветата. В сегашната времева рамка има доста логика. Динамиката на глобалната конкуренция, новите технологии и действията на държавата предизвикват компаниите да надграждат предимства на всеки три-четири години. Това е добър времеви хоризонт, който е достатъчно дълъг, за да позволи на главния изпълнителен директор да направи съществени подобрения в бизнеса. И същевременно да го накара да предприеме действия, които ще имат бърз ефект.

Чък Лусиър, старши вицепрезидент на “Буз Алън Хамилтън” и водещ автор на проучванията на компанията за текучеството сред директорите.

Ян Дайър, бивш директор в “Буз Алън Хамилтън”, работи с Чък Лусиър в консултантския бизнес.