Навиците, които ви правят по-лош лидер

Да бъдеш ефективен лидер изисква матрица от умения и способности, работещи в тандем. Способността да се насърчава надежда, да се култивира доверие и да се мотивират хората към действие може да помогне на вашата компания да функционира ефективно и да задържи служителите си – 80% от служителите са отговорили, че биха останали на работа, защото имат мениджър, на когото имат доверие.

Широко рекламирано проучване на мозъчния тръст Coqual (бившият Център за иновации в областта на талантите) установи, че „изпълнителното присъствие“ – да изглеждаш и да се държиш като лидер, съставлява 26% от това, което е необходимо, за да се издигнеш до високи позиции.

„Ако трябва да сведа всичко накратко, двата основни принципа на доброто, успешно и солидно лидерство са силна и безспорна автентичност и доверие“, казва Серена Палмър, коуч на ръководни кадри, отговарящ за развитие на лидерски качества. Има обаче някои често срещани поведения и навици, които подкопават тези основни лидерски качества. Палмър и други експерти казват, че тяхното разпознаване е първата стъпка към коригирането им.

„Аз“ срещу „ние“

Някои лидери – особено тези, които нямат опит в ролята, може да изпитват затруднения с проблеми с преминаването от това да бъдат отлични индивидуални изпълнители към хора, които носят отговорност за представянето на екипа, казва експертът по лидерство и коуч Емили Уолтън. По думите ѝ това може да приеме няколко форми, включително подчертаване на собствената важност в дадена ситуация, микромениджмънт и невъзможност да се отдаде заслуга на другите за успеха на екипа.

„Понякога хората ще предприемат тези действия, защото може да се чувстват несигурни относно себе си в ролята или относно приноса си“, казва Уолтън. „Когато преминете към лидерство, това е дейност от типа „ние“. Искате да го направите, защото това укрепва вашата мрежа от контакти, а също така укрепва доверието, което хората имат във вас – че ще са застъпвате за тях, независимо дали са в стаята или не, и че сте честни и автентични.“

Избягване на трудните моменти

Проучването на Coqual установи, че „сериозността“ е фактор номер 1 за лидерското присъствие според 67% от анкетираните. Ключови компоненти на сериозността включват излъчване на увереност, показване на благоволение под напрежение и казване на истината, дори когато е трудно.

Един от най-бързите начини да подкопаете доверието на екипа си, казва Уотсън, е да се угаждате на другите, особено когато става въпрос за вземане на трудни решения и даване на подкрепа за екипа. „Ако постоянно се опитвате да угодите на всички останали, това ще фрустрира екипа ви, а също и колегите ви, защото те няма да знаят каква е вашата позиция и ще ви смятат за ненадеждни“, казва Уолтън.

Друг вариант на това поведение Палмър нарича „не стреляйте по куриера“. С други думи, когато се вземат трудни решения или се появят лоши новини, лидерът се отказва от отговорност за решението или новината, казвайки, че някои друг е отговорен. В други случаи лидерът просто избягва вземането на решение, като например да позволи лошото поведение в екипа да продължи, вместо да се справи с него директно. И двете „подкопават автентичността на лидера и отново ще загубите хора по този начин“, казва тя.

Заетост без въздействие

Много хора са горди с това, че постоянно са „заети“. Ако обаче тази заетост не води значително въздействие, това ще подкопае доверието и увереността на екипите в техните лидери, казва експертът по личен брандинг Никол Харт. Когато някой заявява колко е зает и резултатите от тази работа не са очевидни, „хората около вас или вашите началници ще кажат: „О, нямам вярата, че мога да им възложа повече задачи“, обяснява тя. „И така, това някак намалява доверието в лидерите, когато те всъщност опитват да постигнат обратното.“

Ефективните лидери знаят как да приоритизират и да насочват усилията си към наистина важните неща.

Негативизъм

Хроничният негативизъм може също да навреди на присъствието на лидера, казва Харт. Повдигането на тема за лични проблеми, когато това не е уместно, жестокост или прекалено негативното отношение при даване на обратна връзка (и дори към собствените идеи) – всичко това уврежда доверието и отношенията с екипа. „Лидерството изисква визия. Визията изисква способността да се виждат неизползвани, положителни възможности. Негативните лидери не могат да вдъхновяват иновации или лоялност“, казва Харт.

Избягване на уязвимост

Уолтън казва, че комуникационни проблеми, като неспособност да се извиняваш и да твърдиш, че винаги си прав, също могат да подкопаят лидерското присъствие. По подобен начин неспособността да се покаже уязвимост може да направи същото, обяснява Палмър. „Като не правите това, не давате разрешение на хората във вашия екип да имат безопасно пространство, за да споделят каквото и да е – нещата, които има носят затруднения“, казва тя.

Лидерите, които чувстват, че може би подкопават собственото си лидерско присъствие, трябва да се опитат да стигнат до корена на това, защо се губи доверието, казва Уолтън.

Признайте си го и след това „опишете какво ще направите по различен начин и след това действително го направете“, казва тя. „В противен случай това е само на думи и това няма да промени начина, по който хората се чувстват.“

…………

Гуен Морън, съавтор на The Complete Idiot's Guide to Business Plans, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев