Изчезващите "бивши"

Звучи като научнофантастичен сюжет, но такъв е реалният опит на работещия човек – рано или късно някой от колегите напуска. Един ден са в офиса и водят салонни разговори около кафе машината, а на следващия ги няма, бюрата им са опразнени, а имената – изтрити от фирмения уебсайт.

Много организации се отнасят към бившите си служители – независимо дали последните са напуснали, или са били уволнени – като че ли никога не са съществували. Едно проучване обаче сочи, че този подход лишава компаниите от ценния ресурс, който представляват трайните контакти и познанията за бранша.

Аз обаче бих искала да посоча още един недостатък на „изчезващите“ бивши служители – психологическия ефект върху настоящия персонал. Много изследвания сочат, че чувството за принадлежност помага на кадрите да мислят и работят по възможно най-добрия начин, затова си струва мениджърите и лидерите да поразсъждават над посланието, което изпращат чрез отношението си към хората, които са си тръгнали от техните компании.

Интереса ми към тази тема пробуди една скорошна статия на ScienceDaily:

“Бизнесите често смятат, че напускането на служител означава край на взаимоотношенията с него“, пише Сумита Рагурам, професор по управление на човешките ресурси в Penn State. “В проучването си обаче ние разширяваме границата на заетостта отвъд компанията. Вярваме, че взаимоотношенията не приключват с прекратяването на трудовите правоотношения и че трябва да сте внимателни към хората, които са напуснали.“

Рагурам открива, че кадрите, които са запазили добри отношения с бившите си шефове, пренасят положителните емоции на новото си работно място, ставайки „посланици на добра воля“ за предишната си компания (или дори нейни клиенти) и споделяйки новини и познания за индустрията с нея.

„Освен това биха могли да се върнат отново да работят за вас“, отбелязва Рагурам. „Те са изключително мощна сила и не можем да пренебрегваме този факт.“

И наистина, скорошна статия в Wall Street Journal гласи, че „все повече организации третират бившите си кадри като свои възпитаници, а не като дезертьори“:

„Големи консултантски фирми като McKinsey & Co. и Ernst & Young от години гледат на бившите си служители като на набор от таланти или на свързващи звена с нови бизнеси и кандидати за работа. Сега, когато професионалисти от голям брой индустрии скачат от едно работно място на друго, все повече организации осъзнават конкурентното предимство, което им носят техните някогашни възпитаници, и инвестират ресурси в поддържането на връзка с тях."

Това е хитър подход не само защото тези „възпитаници“ могат да насочат свои контакти към бившия си работодател, но и защото биха могли да се върнат при него. Освен това позитивните и трайни взаимоотношения между една организация и свързаните с нея хора създава у настоящия персонал усещане за сигурност и принадлежност към сплотена общност – а то поражда отдаденост и мотивация за по-усърден труд.

Ани Мърфи Пол, член на New American Foundation, за LinkedIn.com