Оптимистична настройка

Произхождам от дълга линия на хора, които са изключително притеснителни - и майка ми, и баба ми са загубил безброй часове сън заради неща, които не могат да контролират, загрижени за това какво може да се обърка. Като дете се тревожех за това да ли другите ме харесват, когато пораснах се тревожех за кариерата и парите си, а сега като човек на средна възраст и родител, сега на практика се тревожа за всичко.

Наричат ​​ме песимист, но предпочитам да гледам на себе си като на реалист. В крайна сметка има много проблемни неща в света като цяло и много неща, които могат да се объркат в живота. Винаги подсъзнателно съм чувствала, че ако не си загрижен, то това означава, че не обръщаш достатъчно внимание. Освен това, като журналист цинизмът и скептицизмът в известна стене са част от чертите, нужни за работата.

Но в същото време винаги малко съм ревнувала оптимистите. Те са просто… щастливи. Оказва се, че да си оптимист също така е по-добре за човек.

„Многобройни проучвания, включващи над 200 000 души, установиха, че оптимизмът е свързан с много положителни резултати. Хората, които прегръщат оптимизма, са склонни да се радват на подобрена имунна функция, по-добро здраве на сърцето и дори по-положителни резултати за здравето като цяло. Те също изпитват по-малко физически симптоми и по-малко болка като цяло“, казва д-р Сю Варма, клиничен асистент по психиатрия в Нюйоркския университет и автор на „Practical Optimism: The Art, Science, and Practice of Exceptional Well-Being“.

Освен че са по-здрави, тя също така посочва, че оптимистите са по-богати, живеят по-дълго и са по-успешни в живота, работата и връзките.

Въпреки че ситуацията може да е от типа кокошка и яйце (кой не би бил оптимист, ако е здрав, богат и успешен в работата и взаимоотношенията?), има начини дори убедените песимисти да променят начина си на мислене.

Преформатиране към по-позитивен начин на мислене

По-рано тази година авторът на Fast Company Стефани Воза направи двуседмичен „пост“, далеч от негативност. Един метод, който тя опита, беше теорията ABC, която означава „активиращо събитие, вашата вяра за това какво означава то и последствията от това как реагирате на него“. Например, когато някой ви изпревари при задръстване може да помислите, че е глупак или пък да повярвате, че може да бърза, защото има спешен случай.

Друга тактика, използвана от Воза по време на този „негативен пост“, беше упражнението „три благословии“ от бащата на позитивната психология Мартин Селигман. Идеята е проста и близка до дневниците за благодарност. Всеки ден си записвайте три неща, които са минали добре. Идеята е, че повечето хора се оплакват много и често не осъзнават, че го правят, а противоотровата срещу оплакването е благодарността.

Други стъпки за трениране на мозъка към оптимизъм

Авторът във FastCompany Шон Кейсмор промени мисленето си от песимизъм към оптимизъм в няколко стъпки. Ето какво подейства в неговия случай:

• Преформатирайте опасенията относно рисковете в положителен въпрос – „Кое е най-лошото, което може да се случи?“ се превръща в „Какви са най-добрите възможни резултати?“
• Споделете оптимизма си с другите – „Когато повтаряме нещата на глас ние заглушаваме вътрешния глас, който ни залива с негативни мисли“, обяснява той.
• Заобиколете се с оптимистично настроени хора и позитивни новини. Той също така предлага поставяне под въпрос на отрицателни коментари и гледни точки, когато ги срещнете.

……………………..

Кейтлин Дейвис за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев