Бизнес БРОЙ /// Мениджър 04/24
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4
Да си отгледаш стартъп
Научените и ненаучените уроци на предприемаческата екосистема в България
Да си отгледаш стартъп
Научените и ненаучените уроци на предприемаческата екосистема в България
Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Остават ви още
3
статии за безплатно четене.
Влезте в акаунта си, за да можете да четете всички статии на списание МЕНИДЖЪР онлайн.
Ако нямате регистриран акаунт може да си направите на ZinZin.bg
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News
У нас битува разбирането, че парите за дялови инвестиции в стартиращи компании на местния пазар са прекалено малко, стартъп екосистемата е млада и крехка, а младите хора не се решават да бъдат предприемачи и предпочитат сигурността на високата заплата и уюта на офис от клас А. Реалността изглежда малко по-различна. Българските младежи са сред най-предприемчивите според проучване на Евробарометър от 2022 г., а пари ще има, макар и след временна пауза.
България срещу света
Българският пазар на дялови инвестиции определено е най-активният в региона с близо 20 фонд мениджъра, като в това число се включват институционални и частни такива, както и корпоративни инвеститори, фамилни фондове и бизнес ангели, които инвестират редовно в компании на по-ранен етап на развитие. Като изключим Турция, която има сериозен частен капитал, след нас по брой активни инвеститори се нарежда Гърция. Там ресурсът, който се влага в компании от местни фондове, е значително по-голям – пример Flexcar (260 млн. евро), Instacar (55 млн. евро) и Vivawallet (80 млн. евро), като стратегията е по-високи билети, инвестирани в по-малък на брой компании. Румъния, Словения и Хърватия също имат свои фонд мениджъри, но са далеч от нас на база брой фондове и подкрепени с частен капитал компании. Това, комбинирано с традиционно широкия набор от програмисти и инженери, които дават основата за създаване на качествени технологични продукти, поставят нашата екоситстема на лидерско място в Югоизточна Европа.
Може би за мнозина е изненадващ фактът, че сме и своеобразен статистически лидер дори в европейски мащаб по брой подкрепени компании в начална фаза (pre-seed). Близо 100 компании са получили свежи средства от фондове през 2023 г., което ни поставя сред европейските първенците – близо до Германия, Италия, Франция и Испания (Великобритания е явен лидер с 248) и далеч преди Полша (само 35 сделки в начална фаза). Отделно два от нашите фондове – Innovation Capital и Eleven Ventures, имат най-широко портфолио от компании, съответно 182 и 156, като се нареждаме редом до Startup Wise Guys, които са активни предимно в Прибалтика и HiVentures от Унгария.
По-голям брой компании, подкрепени в по-ранни етапи на развитие, има именно в Източна Европа, което се обяснява с последователната политика на ЕС и местните институции за изграждане на екосистемата. Като цяло предприемаческата среда е много по-крехка и нестабилна сравнено с тази в САЩ, като разчита силно на институции и политики вместо на частни пари и пазарно-икономически фактори.
Икономическата перспектива
През последните години глобалният икономически пейзаж претърпя значителна трансформация, като специално внимание се обръща на динамиката на фондовете за рискови инвестиции и на оценките на стартъп компаниите, известни като „еднорози“ –оценени на над 1 млрд. долара. През 2021 г. беше отчетен драматичен скок с 344 нови еднорога на глобално ниво, последвани от рязък спад през следващите години до едва 45 еднорога през 2023 г., според данни от PitchBook. Този спад отразява по-широка корекция на пазара, в който инвеститорите преоценяват своите очаквания от бързорастящи, но все още недоказани бизнес модели към по-устойчиви и основани на твърди принципи предприятия. Голяма част от оценките на тези компании претърпяха крах (справка: Carta, Airtable с над 50% спад), а други (Convoy) затвориха врати и оставиха доста инвеститори на хладно. Краят на ерата на евтините пари свърши – рисковите инвеститори са много по-вглъбени в нетния паричен поток, отколкото в ръста на всяка цена. Удължи се и средният период, в който се затваря една венчър сделка – допреди 2 години беше нормално да се затварят сделки в рамките на седмици само чрез лаптоп и уеб камера. Дори и в Innovation Capital сме имали случаи да инвестираме в екип, който сме виждали на не повече от 5 онлайн срещи. Това беше така отчасти и заради рестрикциите покрай пандемията, която разви този тип комуникация, а и през това време инфлационно се изляха немалко свободни капитали в рискови проекти в глобален мащаб. Разбира се, подобен подход е твърде рисков и бързо тенденцията се обърна след отпадането на забраните и рецесионните настроения, като времето от първа среща до финализиране на сделка се увеличи в пъти. Все пак мечтите на инвеститорите за сериозни множители (висока доходност за кратък отрязък от време) остават активни заради вълната в изкуствения интелект и завоя към по-стабилен фундамент на икономическите фактори, които определят растежа на една компания.
Ако в Щатите еднорозите имат пазарна капитализация от 2,4 трлн. долара, в България обемите са хилядократно по-малки – толкова по-малък е и местният потенциал на дяловите инвеститори. Обобщеният инвестиционен ресурс за дялови инвестиции тук флиртува с психологическата граница от 1 млрд. евро, но това е функция от вече инвестирани пари от фондовете за последните 10 години и заделения ресурс, който следва да се вложи в пазара в следващите поне 5 години, което може да доведе до заблуди хората извън сектора. Все още тези числа са в сферата на закръглянето и ни поставя на картата с много ситно кабърче.
Трябват ли ни еднорози?
В България еднорозите вършат работа предимно за реклама на екосистемата, но нашата икономика не печели ексклузивно от подобни компании. Технологични шампиони като Leanplum и Dynamo Software, които са продали значителна част от своя дял на външни инвеститори и стратегически купувачи, обикновено са релокирали голяма част от своя персонал в Щатите или Западна Европа и ефектът за локалната икономика е минимизиран. Общественият ефект би бил в пъти по-голям, ако на всеки елитарен еднорог се създадат по 10 компании със силен регионален характер, локално наети лица, устойчиви и растящи осемцифрени приходи в евро, подкрепени първо от местни инвеститори, а впоследствие и от международни такива. Подобни компании са силно разпознаваеми на местния пазар и ще мотивират предприемачите да търсят подобен успех на своите начинания. Рисковите инвеститори биха приели и по-ниска доходност, но възможност за голям брой инвестиции-изход за по-балансиран портфейл, а устойчивостта на икономиката ще е в пъти по-голяма.
Все още има ограничен ефектът на преливане (от английски spill-over effect), който вкарва рециклиран капитал от предприемачи, които са спечелили след излизане от успешни компании и подкрепят други местни проекти в зародиш. Това, подкрепено с все по-видимия апетит за висока доходност заедно с промяна на регулаторната рамка на пенсионните фондове да инвестират във фондове за дялови инвестиции, прави фундамента на екосистемата стабилен с потенциал за лидерство – не само в тясно регионален план, но и в цяла Източна Европа.
Някои уроци, които научихме с успешно завършения инвестиционен период на фонда Innovation Capital:
Фокус върху няколко сектора и в бизнес модели, които разбираме
Един фонд не може да бъде агностичен (да инвестира във всякакви сектори и на всякакви етапи от развитието на компанията) и същевременно успешен откъм финансови резултати. Мениджърите, за да добавят стойност, трябва да имат експертиза в определени направления и да отделят време на портфейлните компании. При нас голямата бройка не дава възможност за отделяне на значително време на голяма част от портфейла и това ни пречи да вземаме активна съветническа роля в много компании.
Залагай на жокея, не на продукта
Успешните компании в портфейла ни са тези, които са водени от мотивирани и целеустремени основатели. Те не се отказват пред сериозните трудности, а напротив – вдигат предавката в напрегнатите ситуации дори и когато положението е отчайващо. Невинаги университетът, корпоративният опит или наглед очевидният бизнес модел, който се развива от стартъпа, са водещи за успеха на дадена компания. Често се случва да има завои (pivots) с цел напипване на точната стратегия, преди да се достигне етапът на бурен растеж.
Твърде много промени
Понякога желанието на основателите да спекулират с все по-иновативни бизнес модели и непрекъснато да пробват нови неща им изиграва лоша шега. Важно е да бъдем консервативни иноватори и да заложим на нещата, които работят, а не да прилагаме нови и непотвърдени подходи във всички етапи от работния процес.
Небалансиран екип
Често се сблъскваме с промени в капиталовата структура на основателите – неточна преценка за възможностите и нуждите на партньорите, както и разминаване във времевата и житейската линия обричат проекти на неуспех от самото начало.
|
Ключови думи
стартъп
компании
инвестиции
служители
бизнес
лидерство