Обратната страна на провала

Томас Едисън е известен с думите: „Аз не съм се провалял. Просто открих 10 000 метода, по които нещо не може да стане“.

Във времето, когато е работил по създаването на  електрическата крушка, Едисън е бил осмиван от медиите като голям провал. Гореспоменатият цитат е отговорът на Едисън на репортер, който го попита защо упорства и не се отказва. Подобно на много успешни хора, чиято работа е повлияла на света преди и след него, Едисън е успял да преосмисли провала в своя полза. Вместо да го вижда като недостатък или пречка, той успя да види стойността в него. Трудно ще намерите човек, допринесъл по съществен начин за нашия свят, който е успял в начинанието си от първия опит. Вместо това ще открием цял път от неуспехи, грешни стъпки, задънени улици и отклонения, които най-накрая са отвели конкретния човек до някакво видимо постижение.

Неуспехът като възможност

Но преформулирането на провала, особено на работното място, звучи по-лесно, отколкото е в действителност. Първата стъпка в преформулирането на неуспеха е да потърсите възможността в него. Какво ни казва провалът за нашата работа, за нас самите и за тези, с които работим? Ако търсим възможности да се учим непрекъснато, ще открием неработещите аспекти във всички наши успехи, подобно на Едисън, и с времето ще се доближим до решението, което в крайна сметка ще сработи. Вместо да гледате на неуспехите като на провали, които не носят нищо полезно, гледайте на тях като на експерименти, даващи ви ценна информация, от която да черпите, за да продължите напред.

Неуспехът е време за преход

В допълнение към разглеждането на провала като експеримент, ние можем да разглеждаме провала като преход или период, през който трябва да преминем. „Мислейки за провала като част от процеса нормализира преживяването и го превръща в нещо очаквано, а не в изключение от правилото“, казва д-р Мелани Макнали, психолог и автор на „The Emotionally Intelligent Teen“. Провалът да се разглежда и като време за изграждане на нови умения и създаване на връзки с колеги и лидери с подобно на вашето мислене.

Неуспехът е шанс да опитате нещо различно

Друг начин за преформулиране на неуспеха е да подчертаете важността от опитването на нови неща. Както е казвал Алберт Айнщайн: „Онзи, който никога не е грешил, не е опитвал нищо ново”. Опитването и неуспехът означават, че сме имали смелостта да изпробваме нещо ново. Тъй като има малко нови начинания, които гарантират успех, трябва да излезем от зоните си на комфорт и да изградим своята устойчивост. „Ставаме все по-издръжливи всеки път, когато опитаме нещо ново, независимо дали се получава“, казва Макнали. „Разширяваме капацитета си да понасяме дискомфорт, което води до увеличаване на зоната ни на комфорт.“

Провалът като катализатор за иновации

Друг начин, по който можем да гледаме на провала, е като стъпка към развитието на нашите творчески умения за решаване на проблеми. Като изследваме това, което не работи, можем да разширим нашето въображение и мисловни процеси. Най-добрият начин да учим е чрез правене. Колкото повече неща се опитваме да правим, толкова повече се настройваме за учене. Психологът, автор и преподавател Мартин Селигман, един от поддръжниците на движението за позитивна психология, направи някои новаторски изследвания върху оптимизма. Той откри, че оптимистите гледат на неуспехите по различен начин от песимистите. Оптимистите виждат неуспехите като временни и не ги приемат лично. Те не ги виждат като индикация, че нещо не е наред с тях. Когато гледате на провалите по този начин може да помогнете за изграждането на по-оптимистичен мироглед.

Провалът като начин да разберем себе си по-добре

И накрая, можем да преосмислим провала като начин да разберем по-добре себе си. „Развиването на нашата емоционална интелигентност, по-специално на компетенциите за самосъзнание и самоуправление, ни позволява да изградим нашата устойчивост и способността ни да се изправяме, след като паднем. Това помага на способността ни да пренасочваме неуспехите към възможностите за учене“, казва Деби Муно, управляващ директор на Genos за Северна Америка. Като правим равносметка на постиженията и неуспехите си, можем да разберем по-добре себе си, уменията си и пътя, който трябва да извървим занапред.

………………….

Харви Дойчендорф, експерт по емоционална интелигентност и автор на книгата „The Other Kind of Smart“, за FastCompany.com.

Превод и редакция: Георги Георгиев