Живот, в който 3 месеца преподаваш, 3 - консултираш, 3 - пишеш и 3 си почиваш

Изпаднах в тежко финансово положение по време на втората година от магистратурата ми в Харвард. Започнах усилено да си търся работа, за да си плащам таксата. Но това беше доста трудна задача.

Пред 60-те години на миналия век работният ден бе по-дълъг от сега, а годишната отпуска в най-добрия случай – само две седмици. Как при това положение да работя и да уча?

Така слушайки курса по стратегии си мислех за моите неща и се чудех какво да правя с живота си и как да продължа.

В един миг се улових, че намирам, преподавателя, който ни говореше за страхотен професоналист. И че искам и аз да се занимавам с подобна дейност. Това бе напълно нова идея за мен.

Помислих още малко по нея и си казах: „За да си добър, трябва да натрупаш опит като консултант. Ако не си работил и не си тествал теориите в реални компании може да се озовеш в кула от слонова кост.”

Лекцията си течеше, а аз сякаш сънувах буден. И после си казах: „Да взема да напиша всичко, което е в момента в главата ми на хартия. Така най-ясно ще видя пропуските в аргументите и липсата на логика”.

Зададох си и един малко странен въпрос: „ Какво би станало ако мога да имам живот, в който три месеца преподавам, три месеца консултирам, три месеца пиша и три месеца си почивам?”

Реших, че това ще е много забавно. Почувствах се щастлив от тази налудничава идея.

И после, разбира се, реалността ме сграбчи. Наложи се да се фокусирам върху лекцията. И се отнесох към моята нова мечта за бъдещето като към нещо невъзможно.

Но не я забравих.

На практика, ако преподавате в бизнес училището към „Станфорд”, където прекарах двадесет години, можете да вземете всичките си курсове само за три месеца. Трудно е, но е възможно.

Остават ви три тримесечия – по едно за консултиране, писане и ваканция. Така си разпределях годината аз.

Оказа се, че мога да си позволя всичко, което бях измислил в онази лекция по стратегии.

Мисля, че Торо* бе казал: „Хората водят живота си в тихо отчаяние” и това най-често се случва, когато трябва да поемат риск в кариерата, работата или доходите.

При мен се случи така, че работех и живеех извън стандартите, така както исках.

Мисля, че ключът към всичко това е да се опитаме да подходим към работата си по същия начин както към хобито си.

Задайте си въпроса: ”Ако трябва да работите нещо и да ви е хубаво, както когато се веселите, какво би било то?” Позволете си, поне, да помислите върху подобна възможност.

Представете си края, на тази щура идея, нещо, което ви изглежда абсурдно, харесва ли ви, искате ли да бъдете там.

Започнете да сглобявате парчетата от вашите мечти (това е вашият живот) трябва да получите едно цяло. Харесва ли ви?

Тогава тръгнете натам.

* Хенри Дейвид Торо, американски писател и философ, живял през 19. век.

Ричард Паскал, писател, консултант и преподавател в бизнес училище „Сайд” към университета „Оксфорд”

Из книгата „14 урока за кариерата”, издание на „Мениджър” и Harvard.