„Лимоните поскъпнаха само за ден двойно.“ „Да. Вече вдигат цените заради еврозоната.“ Това е част от разговор, на който присъствах във фризьорски салон само преди дни. Припомних си как преди две години в същия салон обект на разговор беше скокът на цените на млечните продукти, но причината тогава не беше еврозоната. А преди година коментарите се въртяха около влизането ни в Шенген и как ще ни залеят мигранти.

Страхът от намаляване на покупателната способност е естествен, но не бива да доминира целия разговор за едно стратегическо решение като влизането на България в еврозоната. Инфлацията няма да изчезне. Фактори, които могат да я провокират, не липсват. Но еврото само по себе си не е един от тях. Въпросът е, докато търсим доказателства за страховете си, да не изпуснем възможностите, които ще се отварят пред нас. Именно на тях посветихме темата на броя. За готовността ни да приемем еврото говорим с управителя на БНБ Димитър Радев.

Изкушавам се да припомня мнението на словашкия премиер Роберт Фицо, при чийто първи мандат Словакия влиза в еврозоната (2009 г.). Изненадващо от сегашна гледна точка тогава той казва: „С влизането в еврозоната Словакия укрепи дългосрочния си потенциал за растеж и работни места и за контрол над инфлацията. Но еврото е нещо повече от пари. За Словакия то е мощен символ на икономически и политически напредък и европейска интеграция.“ Днес той вече може да си позволи да е евроскептик.

Както каза в София преди броени дни Нобеловият лауреат Дарон Аджемоглу: „Възможностите са тук, от нас зависи дали ще се възползваме от тях“.

Таня Кръстева, главен редактор