Един от най-важните стълбове на мотивацията

Дразнещо е да имате шеф, който не просто наблюдава работата, която вършите, но и постоянно се бърка в нея и ви казва не само какво да правите, но и как да го правите. Този тип микромениджмънт може да бъде изключително демотивиращ. Един от най-важните стълбове на мотивацията е автономията. Наличието на известна способност да вземате собствени решения ви държи ангажирани със задачите, които изпълнявате.

За да започнете да работите с шефа си за намаляване на микромениджмънта, важно е първо да разберете защо изобщо се е стигнало до тази намеса. След това можете да работите за успокояване на притесненията на вашия мениджър и да създадете среда, в която имате повече контрол върху работата си.

Микромениджмънтът отразява липсата на доверие между вас и вашия мениджър. Има работа, която трябва да свършите, а вашият мениджър не вярва, че знаете как да изпълните задачата или че ще успеете да го направите качествено.

Това недоверие може да възникне от един от два източника. Една от възможностите е предишното ви представяне да предполага, че има причина за безпокойство и да кара шефа ви да отделя повече време за надзор върху работата ви. Тоест, вие смятате това за микромениджмънт, а шефът ви, за подходящо ниво на контрол. Другият вариант е вашият шеф се тревожи за това дали задачата ви ще бъде изпълнена ефективно и да се справя с безпокойство чрез по-интензивен надзор.

За да разрешите този проблем, започнете с разговор с шефа, на който да споделите как този засилен контрол ви кара да се чувствате. Кажете, че бихте искали да имате повече автономия при избора на правилния подход за изпълнение на вашата работа.

Поискайте обратна връзка относно вашето собствено представяне в работата. Дайте възможност на вашия шеф искрено да обсъди с вас защо може да има притеснения да ви позволи да работите с по-малко надзор.

Ако шефът има критики към предишната ви работа, това не означава, че микромениджмънтът е правилният подход. Вместо това трябва да разработите план за развитие на знанията и уменията, които вашият шеф смята, че са необходими за подобряване на представянето ви. След това трябва да създадете план за оценка, за да вдъхнете увереност, че сте се научили да изпълнявате задачата така, че това да удовлетвори ръководителя ви.

По-често обаче микромениджмънтът идва от някакво друго безпокойство. Вашият шеф може да е на позицията от скоро и все още да има какво да научи относно ръководенето на екип и предоставянето на автономност. Възможно е и да е опитен мениджър, който да е имал разочароващ опит с други служители в миналото. Или пък може да е подложен на натиск от ръководството на по-високо ниво относно представянето на екипа.

В тези случаи микромениджмънтът представлява опитът на вашият шеф да упражни известен контрол върху ситуация, която в момента не е под негов контрол. Важното тук е да проведете разговор, в който да покажете, че няма нищо специфично във вашето собствено представяне, което да движи подобно ниво на надзор.

Ако вашият шеф е нов в надзора, тогава си струва да поискате възможност да докажете ефективността си. Попитайте каква информация би му помогнала да се чувстват по-уверен в работата ви и дайте предложения за поддържане на обратна връзка, която да ви помогне да работите по-ефективно. По същество вие помагате да научите вашия мениджър как да бъде по-добър ръководител, като предоставяте повече информация за това как се приема неговия стил на управление.

Ако вашият шеф вече е опитен, тогава за съжаление имате по-малко варианти. След като вие и вашият шеф установите, че представянето ви не е причина за микромениджмънта, на който сте подложени, вашият шеф в крайна сметка ще трябва да предприеме стъпки, за да изгради повече доверие у вас и другите му преки подчинени. Може също така да се наложи той да идентифицира източниците на безпокойството, което изпитва, за да може да адресира директно корените на микромениджмънта.

Добре е също така да отделите време, за да се поставите на мястото на вашия шеф и да помислите какво бихте направили в същата ситуация. Тези прозрения ще бъдат ценни, ако един ден заемете управленска позиция и трябва да ръководите други хора. В крайна сметка обучението по лидерство не е представлява някакъв систематизиран курс. Винаги трябва да се учите от добрите и лошите примери на лидерство около вас.

…………………

Арт Маркман, когнитивен психолог и автор на книгата „Умното мислене“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев