Предприемачи на ръба на нервна криза

Авторът на Wired Ариел Пардес разказва за нова тенденция сред съучередителите на стартиращи компании – посещение на съвместна психотерапия

Преди да станат съоснователи, Крис Чайсънгуантъм и Раян Дам са приятели. След това, през 2016 г. основават компанията за холографски изображения Visby. „Казват, че трябва да започнеш бизнес с някого, с когото се разбираш, но нищо, което правиш с приятели, не предизвиква толкова напрежение, колкото създаването на компания“, казва Чайсангуантъм. „Това в голяма степен прилича на това да имаш бебе“, добавя той.

Чайсънгуантъм, който вече има дете, се оказа, че не е готов за обвързване. Особено трудно беше да се вземат решения, когато между него и Дам имаше разногласия. След тежък ден, Дам обичаше да обсъжда какво се е случило, а Чайсангуантъм искаше да бъде оставен на мира. Негодуванието се натрупа и след няколко години работните им отношения се объркаха напълно. Чайсънгуантъм си спомня статия за съчрудителите на стартъпи, която прочете веднъж. Те ходят на терапия заедно, досущ като семейните двойки. „Спомням си, че си мислех, че всичко това е заради Силиконовата долина“, казва той. И тъй като приятелите нямаха  какво да губят, записаха си час за терапия.

Терапията на съоснователите, заедно с медитация на осъзнаването и интервалното гладуване,

продължават дългите традиции на самоусъвършенстване в Силиконовата долина.

Но изтощителните години на пандемията ги направи още по-популярна и принуди още повече създатели на компании да ходят на терапевтични сесии.

Психологът от Сан Франциско Лора Каспер отбелязва значително увеличение на клиентите - съучредители по време на пандемията, когато външните  фактори са направили живота още по-стресиращ за стартиращите компании. „Повечето преминават през криза“, казва тя. Когато разговорите бяха ограничени до имейл и Zoom, проблемите с комуникацията се влошиха. Борбата за власт, един от най-честите проблеми сред съоснователите, се засили с притока на нови бизнес решения.

Рийд Хофман сравни началото на стартъп с „хвърляне от скала и издигане на самолет, който пада надолу“. А Илон Мъск го определя като  "ядене на стъклена чаша“. Но много основатели все още подценяват предизвикателствата, които идват с необходимостта да работят ден след ден, рамо до рамо с друг човек, с интимност, която понякога се среща само в семейството. Ноам Васерман е разговарял с хиляди основатели на компании, докато писал „Главна книга на основателите на бизнес“ през 2012 г.

Според него 65% от стартъпите се провалят поради конфликт на съоснователите.

Тези конфликти само ескалираха под натиска на пандемичното затваряне. „Когато гневът и негодуванието не намерят изход, те наистина започват да се проявяват по-интензивно“, казва психологът Матю Джоунс. „Виждал съм няколко партньорства, които при различни обстоятелства можеха да продължат и по-дълго.“ Според Джоунс пандемията не е причинила толкова конфликти между съоснователите, колкото е изострила съществуващите. Тъй като колегите са по-малко склонни да говорят за чувствата си, отколкото семейните двойки, това напрежение е довело до много разгневени клиенти, които посещават виртуалния му офис.

Срещу месечен хонорар от 2000 долара, Джоунс учи клиентите да "използват самосъзнанието си" при вземането на решения. Макар че това занимание се различава от дейността на коучинг-ръководителя или семейната терапия, акцентът по същия начин е поставен върху доверието и комуникацията. „Повечето от разногласията в бизнеса всъщност са свързани с неразрешени емоционални проблеми“, казва Джоунс. „Уча съоснователите на стартъпи на изкуството за разрешаване на конфликти – как да спират, да се изслушват един друг, да си помагат взаимно, да се чувстват чути и разбрани“, разказва той.

Един основател на стартираща компания призна, че прости упражнения – като повтаряне на това, което е казал партньорът, преди да му отговориш – са спасили бизнес отношенията му. „Когато мислите за културата на стартъпите, скоростта се оказва по-важна от всичко“, отбелязва той. „Но тук ние умишлено забавяме нещата“, добавя Джоунс. Колкото и полезни да са неговите класове,

той не е сигурен, че стартъп-обществото ще реагира положително на тази практика.

Неговият събеседник и съоснователят му пожелаха да не бъдат назовавани, защото в момента стартират нова серия и не искат да отблъснат инвеститорите. „Отиването на терапия предполага, че има проблем“, казват обаче те.

По думите на Каспър, клиентите му почти винаги са в „кризисен режим“. „Хората чакат, докато нещата станат наистина лоши“, казва тя. „Съучредителите на стартъпи обикновено идват при мен с един въпрос - да остана ли или да си тръгна?“ Джоунс казва, че е нормално в тежки моменти основателите „да съжаляват за избора на съучредител“, но коучингът помага това да се промени. „Да си въобразявате, че сте избрали неподходящ партньор, е символично желание за облекчение, а не знак, че партньорството е обречено“, допълва Джоунс.

Има и други форми на помощ, които основателите могат да използват, преди да преминат към открита конфронтация. Бившият създател на компании и инвеститор Ерик Фридман миналата година разработи инструмент, наречен Tapestry, който помага на съучредителите на фирми да разберат своите силни и слаби страни и причините, поради които са създали съвместното дружество. „Ако говорим на езика на инвеститорите, става въпрос за изход“, казва Фридман, но основателите обикновено се ръководят от други съображения – дали това не е стъпало към друго занятие, или пък е работа за цял живот. Шаблонът на Фридман помага да разберете „свръхсхпособностите“ на стартъпа, да се справите със стратегиите за управление на конфликти и очаквания за бъдещето, включително и вероятен сценарий за провал.

„Някои хора казват: „Не искам да разчитам да чуя звука от падащото дърво.

Искам да положа усилия и да създам нещо“, казва той. „Но ти прекарваш целия ден със своя съдружник. Не искаш ли да знаеш как той предпочита да бъде решен даден проблем ?", обяснява Фридман.

Разбира се, доверието се срива, а терапията не може да реши много от екзистенциалните проблеми, с които се сблъскват стартъпите. Един основател на такива компании, който пожела да не бъде назоваван, каза, че консултациите не са помогнали за решаването на това, което той вижда като истински проблеми на стартъпа, включително липсата на финансиране и лошите пазарни условия. Той вярваше, че банковата сметка на компанията е тази, кото се нуждае от незабавно внимание, а не неговият стил на общуване. Каспер подчертава, че тя решава не бизнес проблеми, а взаимоотношения. „Помагам им да избегнат ескалация, да се изслушват един друг и да вземат правилното решение дали да продължат напред като партньори или не“, казва тя. „Аз съм техният съветник по отношенията, а не техен бизнес съветник“, обяснява Каспър.

Чайсънгуантъм и Дам осъзнаха след почти една година терапия, че имат различни очаквания от компанията и сътрудничеството си. Чайсънгуантъм вярва, че тези сесии осигуряват пространство, „където се изслушваме добронамерено“. Дам обаче не чувстваше, че е постигнал много. „Поглеждайки назад“, казва той, „не мисля, че коучингът на съосновател беше добра инвестиция на време и пари и не бих го направил отново.“ В крайна сметка пътищата им се разделиха.  Дам напусна компанията в края на 2020 г.

Източник: Wired