Оли Рен от ЕЦБ все още не вижда признаци за вкореняване на високата инфлация

Европейската централна банка може да повиши лихвените проценти, за да защити доверието в институцията на фона на предизвикано от войната покачване на цените на горивата, заяви в интервю членът на Управителния съвет на Европейската централна банка Оли Рен, цитиран от Ройтерс.

Той обаче подчерта, че все още няма много данни, които да подсказват, че високата инфлация се установява в еврозоната.

ЕЦБ почти сигурно ще увеличи лихвените проценти по заеми на следващото си заседание на 11 юни, след като прекъсванията на доставките през Ормузкия проток причиниха скок в цените на петрола и тласнаха инфлацията в еврозоната доста над целевата стойност на банката от 2%.

Рен, който е управител на централната банка на Финландия, повтори мнението на няколко свои колеги, като заяви, че еврозоната се плъзга към „неблагоприятния сценарий“ на ЕЦБ за по-бавен растеж и по-висока инфлация, което може да я принуди да повиши лихвените проценти „в името на доверието“.

Той обаче каза, че цената на газа не се е повишила толкова много, ръстът на заплатите все още умерено се забавя и дългосрочните инфлационни очаквания все още са закотвени на 2%, въпреки покачването в по-краткосрочен план.

„От гледна точка на средносрочната ориентация, критичното е дали виждаме очевидни признаци на вторични ефекти и/или отслабване на инфлационните очаквания. Ако погледнете тези две неща, виждаме известни вибрации в краткосрочните инфлационни очаквания, но не и значително отклонение в средносрочните и дългосрочните инфлационни очаквания"

Рен каза, че решението през юни ще бъде повлияно и от новите икономически прогнози на ЕЦБ и всяко ново развитие относно евентуално прекратяване на огъня между Съединените щати и Иран.

Източници съобщиха на Ройтерс, че въпросът с увеличението на лихвите през юни е почти решен, но е малко вероятно банката да се ангажира с бъдещи увеличения.

Пазарите няма да диктуват политиката на ЕЦБ

Финансовите пазари очакват още едно или две промени в лихвите през следващите 12 месеца, като това ще доведе депозитният лихвен процент до ниво между 2,50% и 2,75% спрямо сегашните 2%.

Рен обаче каза, че подобни очаквания няма да принудят ЕЦБ да се намеси.

„Пазарните сили са определили някои увеличения, но нашите политики не са продиктувани от пазарните сили“, каза Рен. „Ние вземаме решенията си независимо.“

Рен твърди, че ситуацията в Иран или ще се превърне в продължителен конфликт, който допълнително ще затрудни доставките на енергия за еврозоната, или ще се деескалира с прекратяване на огъня, при което Ормузкият проток ще бъде отворен отново.

„Ако трябва да залагам, смятам, че за съжаление е по-добре да се подготвим за продължителен конфликти и да помислим как да се приспособим и смекчим неговите последици, включително да продължим работата си по прехода към зелена енергия“, каза той.

Рен добави, че това означава да се изготви „План Б“, воден от Европейската комисия, за снабдяване с реактивно гориво и други продукти, които в момента идват през Персийския залив, докато икономиката се адаптира.

Междувременно правителствата трябва да избягват стимулирането на търсенето на гориво с прекалено щедри субсидии, не на последно място, защото фискалното пространство за това е ограничено, твърди той.

Той отбеляза, че северноевропейските страни, Франция и Иберийският полуостров ще бъдат частично защитени от енергийния шок чрез по-голяма зависимост от ядрената и възобновяемата енергия, докато Германия, Италия и Централна Европа ще бъдат по-силно засегнати.

„Очевидно е, че поради това шокът от цените на енергията ще има доста различни последици“, каза той. „И това се отразява на паричната политика.“